О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 19.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2464 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, във вр. чл. 80 ГПК.
С постановено по настоящето дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 122/18.ІІІ.2019 г. не е било допуснато касационно обжалване на решение № 116 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.ІV.2018 г. по т. д. № 264/2017 г. в атакуваната негова част, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 10/21.ІІ.2017 г. на ОС-Хасково по т. д. № 102/2016 г.: за отхвърлянето на предявения от касатора Н. Л. Ч. срещу ответниците „Първа инвестиционна банка” АД, „НДК Фарм” ЕООД, „ГК Фарм” ЕООД, Н. Д. К., К. И. К. и Г. С. С. отрицателен установителен иск с цена 85 815.19 лева (осемдесет и пет хиляди, осемстотин и петнадесет лева и деветнадесет стотинки).
Констатирано е било от състава на ВКС в мотивите към този негов акт, че по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ГК Фарм” ЕООД е депозирало писмен отговор (с вх. № 7333/20.ІХ.2018 г. по описа на ВКС), изготвен от назначения му от първостепенния съд особен представител адв. В. В. И.-С. от АК-Пловдив.
В пределите на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, със своя молба (вх. № 3331/9.ІV.2019 г. по описа на ВКС), адв. С. е поискала „определяне на възнаграждение за осъщественото особено представителство” на това търговско дружество по касационната жалба.
В дадения им срок /по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК/ ответниците по настоящето искане, а именно Н. Л. Ч., „Първа инвестиционна банка” АД-София, „НДК Фарм” ЕООД, Н. Д. К., К. И. К. и Г. С. С., не са ангажирали свои становища
За да се произнесе по основателността на искането, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, констатира следното:
В горепосочения писмен отговор, депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по настоящето дело, няма формулирано искане за присъждане на разноски за възнаграждение на назначения от първостепенния съд особен представител на „ГК Фарм” ЕООД. Напротив, за първи път такова искане се прави от адв. В. В. И.-С. от АК-Пловдив едва в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Като подадена в пределите на преклузивния едномесечен срок /във вр. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ молбата на особения представител на „ГК Фарм” ЕООД е допустима.
Разгледана по същество тази молба е неоснователна.
Съгласно т. 11 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Това следва от разбирането, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва – също като него – да бъде заявено до приключване на онова съдебно заседание, с което се слага край на делото пред съответната съдебна инстанция и дотогава е възможно да се представят доказателства за размера им. Регламентираното в чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК нарочно производство за допълване на решение в частта му за разноските предпоставя, че искане за присъждане на такива е било своевременно направено, но съответната съдебна инстанция е пропуснала да се произнесе по него с решението /или определението/ си, слагащо край на делото. Щом не е правно възможно присъждането на разноски да бъде поискано за първи път едва с представяне на писмена защита по делото, т.е. след приключването на устните състезания пред съответния решаващ съд, то – по аргумент за по-силното основание – такова искане не може да се прави за първи път в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК. В заключение, на това разбиране почива и изискването на законодателя за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК: „най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция”. Друг е въпросът, че непредставянето на такъв списък има за последица преклудиране на процесуалната възможност страната да иска изменение /предл. 2-ро на чл. 248, ал. 1 ГПК/ на решението в частта му за разноските.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането (в молба с вх. № 3331/9.ІV.2019 г. по описа на ВКС) на особения представител на хасковското „ГК Фарм” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ адв. В. В. И.-С. от АК-Пловдив за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2