О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 20.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 648 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. за с. к. , г. С. чрез процесуален представител юрисконсулт М. Я. срещу определение № 227/ 29.05.2009г. по ч. т. дело № 243/2009г. на Апелативен съд Варна, търговско отделение, с което е потвърдено определение № 57/06.02.2009г. по т. дело № 119/2007г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на А. за с. к. , г. С. за допълване на решение № 573/07.11.2008г. по т. дело № 119/2007г. относно присъждане на неустойки от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено, молбата за допълване на решението да бъде уважена и претендира присъждане на направените разноски. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата: дали предявеният иск за присъждане на мораторна неустойка за неизпълнение на парично задължение при уговорен размер на неустойката 0,06% дневно от забавената сума, следва да се квалифицира като иск с правно основание чл. 97, ал. 2 ГПК /отм./.
Ответникът „А” А. , г. Д. оспорва частната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – не е посочен обжалваемият интерес, не е посочена противоречива практика на съдилищата, формулираният процесуалноправен въпрос е неотносим и касае друг съдебен спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос „дали предявеният иск за присъждане на мораторна неустойка за неизпълнение на парично задължение при уговорен размер на неустойката 0,06% дневно от забавената сума, следва да се квалифицира като иск с правно основание чл. 97, ал. 2 ГПК /отм./” не е от значение за делото, тъй като иск за неустойка за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите не е предявен. Правната квалификация на един иск е от значение, когато съдът е сезиран с него.
Релевантният за делото процесуалноправен въпрос е: предявил ли е ищецът с исковата молба претенция за заплащане на неустойка върху просрочените вноски за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и ако такава е заявена след подаване на исковата молба в хода на първоинстанционното производство, дължи ли съдът произнасяне.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира противоречиви решения/определения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. От една страна, частният жалбоподател не е посочил противоречива съдебна практика на ВКС, нито е представил влязло в сила противоречиво решение/определение по идентичен въпрос на други съдилища. От друга страна, въпросът „дали ищецът е предявил с исковата молба претенция за заплащане на неустойка върху просрочените вноски за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане” е конкретен за всеки отделен спор, поради което не може да съществува противоречива съдебна практика. В настоящия случай такава претенция не е заявена с исковата молба. Следва да се отбележи, че по въпроса „дали съдът дължи произнасяне по претенция за заплащане на неустойка върху просрочените вноски за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане” е налице постоянна практика на ВКС в смисъл, че съдът не дължи произнасяне по непредявен с исковата молба иск в същото съдебно производство, с изключение на хипотезата на съединяване на делата в едно производство по реда на чл. 123 ГПК /отм./, понастоящем 213 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 227/ 29.05.2009г. по ч. т. дело № 243/2009г. на Апелативен съд Варна, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: