О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София 20.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №3725 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1727/4.08.2014г., постановено по т.д. №75/2014г. на Софийския апелативен съд, т.о., в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, с което е отменено решението на ОС на съдружниците от 29.09.2011г.
Касаторът сочи неправилност на решението при наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК. В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация М. С. С. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
За да потвърди решението на СГС, с което е уважен предявения на основание чл.74 ТЗ иск за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на [фирма] от 29.09.2011г., САС е приел, че валидността на договора за прехвърляне на дружествени дялове е от значение за процедурата по придобиване на членствени права, като двете хипотези трябва да бъдат разглеждани във взаимна връзка и зависимост. Приложим закон при придобиване и загубването на членство в регистрирано на територията на Република България търговско дружество и произтичащите от това права и задължения е българският закон / ТЗ/ съгласно чл.58 във връзка с чл. 56 КМЧП. Тъй като не е спазена формата по чл.129, ал. 2 ТЗ за прехвърляне на дружествените дялове от един съдружник на друг, решението на ОС на съдружниците от 29.09.2011г. за приемане на съдружника EST M. H. – У. в дружеството е незаконосъобразно, респ. незаконосъобразно е и решението за изменение на дружествения договор.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира въпроси в три раздела.
І. 1. Волеизявление на ОС под формата на решение за прехвърляне на дружествен дял от съдружник вкл. ли в себе си съгласие за прехвърляне на дружествен дял. Съгласието инкорпорирано ли е в решението на ОС за прехвърляне на дружествен дял ? Като допълнителен критерий касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Въпросите не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва произнасяне от въззивният съд по така формулираните от касатора въпроси. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд е приел и това е обусловило волята му за уважаване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ, че решението по т.1 от протокола на събранието на съдружниците от 29.09.2011г. е взето в нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.2 ТЗ. Според разпоредба на закона в правомощие на ОС е даване на съгласие съдружникът да прехвърли дружествените си дялове на трето лице. Вземането на решение за разпореждане с притежаването на дружествените дялове в търговското дружество принадлежи на съдружника и не зависи от волята на самото дружество, в какъвто смисъл е атакуваното от ищеца решение на ОС. Нарушаването на закона е основание за отмяна на решението на ОС по т.1. Изразеното с въпросите несъгласие на касатора от извършеното от съда по същество на спора тълкуване на решението на ОС на съдружниците, представлява довод за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, касационно основание по чл.281, т.3, пре.трето от ГПК, който не може да бъде обсъждан, като основание за касиране на съдебния акт, във фазата на селектиране на касационната жалба.
ІІ. В този раздел на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя четири въпроса. Въпросите са поставени принципно, не са съобразени с поддържаната от страните и възприета от съда фактическа обстановка по делото, поради което не обосновават общата предпоставка да имат обуславящо изводите на съда за изхода на спора значение. В хода на процеса е поддържано от страна на касатора, че дружествените дялове от физическите лица – съдружници в дружеството са апортирани в дружеството EST M. H. – У.. С оглед на този факт съдът е извършил преценка дали апорта по форма е съобразен императивната разпоредба на чл.129, ал.2 ТЗ. Според закона прехвърлянето на дружествени дялове трябва да бъде с нотариална заверка на подписите, каквато в случая не е извършена. Въпросите не осъществяват общия критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК и поради факта, че във въпросите е включен елемент от фактическия състав за приемане на съдружник в дружеството с ограничена отговорност „ даване на съгласие” от ОС на съдружниците, а както се посочи по – горе, съдът е мотивирал незаконосъобразност на решението на ОС с нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.2 ТЗ, като самостоятелно основание за отмяна на решението на ОС на съдружниците по т.1.
След като въпросите / раздел І и ІІ от изложението/ нямат обуславящо значение за изхода на спора, настоящият състав на ВКС, ТК не се произнася по допълнителните критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
ІІІ. Касаторът поставя в шест пункта въпроси, които се свеждат до въпроса за приложимото право относно дружество регистрирано в чужбина и кое право урежда въпросите за придобиване на членство в българско дружество, както и свързаните с това права и задължения, предвидени в разпоредбата на чл.56, т.6 от КМЧП; приложимо ли е българското право относно формата на устава на дружеството регистрирано в чужбина предвид разпоредбата на чл.56 и чл.58 КМЧП ; приложим ли е чл.61 КМЧП по отношение на устройствените актове на търговските дружества; как следва да се тълкува чл.58, т.8 от КМЧП в хипотезата, при която се изследват нарушения на закона и устройствените актове относно придобиването на дружествени дялове в капитала на българското дружество от чуждестранно дружество, чрез непарична вноска извършена според устава на чуждестранното дружество; кое е приложимото право по отношение на формата на договора за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на българското дружество на чуждестранно дружество, предвид разпоредбата на чл.61 от КМЧП и кое е местоизвършването на сделката? Допълнителния критерий е т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото съдът е приел, че не е формирано надлежно съгласие от търговското дружество по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ за прехвърляне на дружествените дялове на трето на дружеството лице, задължително условие за приемане на трето лице като съдружник в търговското дружество, въпросите нямат обуславящи изхода на делото значение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, въззивният съд не се е произнасял по въпросите формулирани в раздел ІІІ на изложението, тъй като не са били поставени като оплакване във въззивната жалба на дружеството при обжалване на първоинстанционното решение. Изводът на САС, че по отношение на придобиване на членство, респ. прекратяване на членство в регистрирано на територията на Република България търговско дружество се прилага ТЗ, не е в противоречие с нормите на чл.56 и чл.58 КМПЧ. Съгласно чл.58 КМЧП приложимото право по чл.56 КМЧП урежда учредяването на юридическото лице, тяхната правна природа и правно-организационна форма; името или фирменото наименование; правосубектността и системата на управление; състава, компетентността и функционирането на органите; представителството; придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; отговорността за задължения; последиците от нарушения на закона или на устройствения акт; преобразуването и прекратяването лице.
В заключение, не е налице е основание за допускане разглеждане на касационната жалба по същество, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1727 от 4.08.2014г., постановено по т.д. № 75/2014г. на Софийския апелативен съд, т.о. шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ