2
определение по гр.д.№ 736 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
[населено място],21.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 736 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д. срещу решение № 105 от 10.06.2008 г. по в.гр.д.№ 591 от 2006 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 1534 от 20.04.2006 г. по гр.д.№ 806 от 2005 г. на Благоевградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане до делба на ливада, представляваща имот № 022020 по картата на землището на[населено място], [община], в м.”Гошевица” с площ от 3,859 дка между наследниците на Д. Х. П., починал на 13.11.1971 г. при следните квоти: по 1/7 и.ч. за децата му И. Д. М., З. Д. П., С. Д. Г. и Г. Д. П. /последният починал след даване ход на делото по същество пред въззивния съд и като негови наследници са конституирани съпругата му С. С. П. и четирите му деца К. Г. Д., П. Г. П., А. Г. П. и В. Г. П./, по 1/14 ид.ч. за двете деца на починалата дъщеря на Д. П. Л. Д. Г.- Д. Х. К. и К. Х. Г., по 1/14 ид.ч. за двете деца на починалия син на Д. П. Б. Д. П.- М. Б. К. и К. Б. П. и по 1/21 ид.ч. за трите деца на починалата дъщеря на Д. П. Ц. Д. С.- З. Д. Т., С. Д. С. и Бойка Д. Н..
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че по въпроса за действителността на упълномощаването и на сделката, извършена от пълномощник, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с незадължителна практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.26 и чл.44 то ЗЗД. Като решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречало, са посочени: решение № 1224 от 16.01.2009 г. по гр.д.№ 4721 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 1066 от 09.12.2008 г. по гр.д.№ 4636 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: може ли при тълкуване на пълномощно съдът да изхожда само от текста на пълномощното и да не взема предвид другите събрани по делото доказателства.
В писмен отговор от 15.02.2010 г. ответниците И. Д. М., З. Д. П., С. Д. Г., Д. Х. К., К. Х. Г., М. Б. К., К. Б. П., З. Д. Т., С. Д. С. и Бойка Д. Н. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Останалите ответници С. С. П., П. Г. П., А. Г. П. и В. Г. П. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за допускане на делба на оставения в наследството на Д. Х. П. земеделски имот, находящ се в землището на[населено място], [община], м.”Гошевица” между всички наследници на Д. П., въззивният съд е приел, че договорът за дарение на 1/7 ид.ч. от този имот от дъщерята на Д. П. Ц. Д. С. на брат й Г. Д. П., обективиран в нотариален акт № 71 от 27.12.2000 г., е нищожен поради липса на съгласие, тъй като видно от пълномощното от 08.12.2000 г. Ц. Д. не е упълномощавала брат си Г. Д. П. да прехвърли притежаваната от нея 1/7 ид.ч. от процесния имот в м.”Гошевица” на себе си или на трето лице.
Това решение не противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл.26 и чл.44 от ЗЗД, според която при липса на изрично пълномощно за прехвърляне на конкретен недвижим имот, извършената от пълномощника разпоредителна сделка с този имот е нищожна поради липса на съгласие. Поради това не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Още повече, че касаторът, макар да е имал такова задължение, не е представил конкретни съдебни решения, на които обжалваното решение да противоречи. Посочените от него, но непредставени две решения на ВКС /решение № 1224 от 16.01.2009 г. по гр.д.№ 4721 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 1066 от 09.12.2008 г. по гр.д.№ 4636 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о./ не противоречат на приетото в обжалваното въззивно решение: в тях, както и във обжалваното решение, е прието, че договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен без представителна власт, е нищожен поради липса на съгласие.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: може ли при тълкуване на пълномощно съдът да изхожда само от текста на пълномощното и да не взема предвид другите събрани по делото доказателства, тъй като този въпрос не е от значение за изхода на делото: За да постанови решението си, въззивният съд въобще не е тълкувал, а и не се е налагало да тълкува упълномощителната сделка, тъй като пълномощното от 08.12.2000 г. е ясно и недвусмислено- в него двата земеделски имота, с идеални части от които Г. Д. П. е бил упълномощен да се разпореди, са описани ясно по площ, местонахождение и граници и безспорно са различни от процесния имот /липсва каквото и да е съвпадение между индивидуализиращите белези на делбения имот и на описаните в пълномощното от 08.12.2000 г. имоти/.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на К. Г. Д. срещу решение № 105 от 10.06.2008 г. по в.гр.д.№ 591 от 2006 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.