О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 21.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3203 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 13471 от 20.VІІ.2018 г. на „Металстрой АМС” ООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1937 на Софийския апелативен съд, ГК, 14-и с-в, от 21.VІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 3083/2018 г., с което, след отмяна на първоинстанционния отказ, е било допуснато – под условието на внесена в едномесечен срок от съобщението за това парична гаранция в размер на 8 800 лева – обезпечение на бъдещи осъдителни искове на „Линднер България” ЕООД-София срещу дружеството настоящ частен касатор за заплащането на сума в размер на 43 893.50 евро, претендирана като обезщетение за некачествено и забавено изпълнение на задълженията по сключен помежду им на 2.VІ.2017 г. договор за пълен инженеринг – проектиране, производство, транспорт на материали и елементи, както и строително-монтажни работи /СМР/ за обект: метално хале, разширяване на съществуваща офис-сграда на фирма „Т.” в гр. Хинтершмидинг, ФР Германия, провинция Б., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от предявяване на исковите претенция и до окончателното й изплащане, чрез налагането на: 1./ ВЪЗБРАНА върху подробно описан в нот. акт № 195, том ІV, рег. № 12037, нот. дело № 724/06 г. недвижим имот с пространство от 123.77 кв.м. в гр. София,[жк], [улица]; 2./ ЗАПОР до размера на сумата от 43 893.50 евро върху банковите сметки на ответника „Металстрой АМС” ООД-София, разкрити в „ОББ” АД, в „УниКредит Булбанк” АД, в „Банка ДСК” ЕАД, в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, в „Първа инвестиционна банка” АД, както и в „Инвестбанк” АД.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, търговецът настоящ частен касатор претендира отменяването му, инвокирайки довод, че не били изложи от въззивната инстанция каквито и да било аргументи за налична обезпечителна нужда.
В допълнително представено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „Металстрой АМС” ООД обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Линднер България” ЕООД-София писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на поддържаното общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, настоящата частна касационна жалба на „Металстрой АМС” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени обжалвания пред него отказ на първостепенния съд да допусне исканото от ответното по касация търговско дружество обезпечение на негови бъдещи искове (понастоящем вече заведени с И.М. вх. № 100213/20.VІІ.2018 г. – бел. на ВКС), Софийският апелативен съд е приел, следвайки процедурата по чл. 391, ал. 2 ГПК, че са налице основните две предпоставки за това, а именно искът да е подкрепен с писмени доказателства, установяващи вероятна основателност на претенцията /в процесния случай договор за изработка, както и разменената между страните кореспонденция досежно хода на изпълнението на насрещните задължения/, както и обезпечителна нужда, „която е достатъчно да се предполага, без да е необходимо и нейното доказване”.
При тези мотиви в атакуваното въззивно определение не се констатира то да е „очевидно неправилно”, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. САС да се е произнесъл по съществото на искането, с което е бил сезиран, въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1937 на Софийския апелативен съд, ГК, 14-и с-в, от 21.VІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 3083/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2