О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 21.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 193/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник адв. П. С., против определение № 1612 от 21.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1243/2017 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 3448 от 23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 3558/2017 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по молба на [фирма], с която на основание по чл. 524 ГПК е поискано спиране на изпълнението по изп. дело № 287/2017 г. по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ, като процесуално недопустима.
Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК формулира два правни въпроса: 1/ „Разполага ли третото лице, което заявява самостоятелни права върху имот, срещу който е насочено принудително изпълнение чрез въвод във владение, със защитата срещу изпълнението по реда на чл. 523 и чл. 524 ГПК?“; 2/ „От кога, от кой момент, следва да е придобило права върху имота едно трето лице, което заявява самостоятелни такива, за да може да се защити ефективно срещу осъществени от съдебен изпълнител действия по въвод във владение – преди или след предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява?“. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 1029/01.01.2010 г. по гр.д. № 2588/2014 г. на ВКС, I г.о. и решение № 30/27.02.2015 г. по гр.д. № 4006/2014 г. на ВКС, I г.о Сочи се и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, образувано по молбата на [фирма] за спиране на изпълнението на основание чл. 524 ГПК по изп.дело №№ 287/2017 г. по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ, тъй като същата макар и подадена в срока по чл. 523, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустима поради обстоятелството, че молителят не е процесуално легитимирано трето лице по смисъла на чл. 523 ГПК. В разглеждания случай подадената молба е основана на твърдения, че молителят е владеел спорния имот преди завеждането на иска по чл. 76 ЗС. Съдът е приел, че молителят не е бил страна по делото, образувано въз основа на този иск, не е процесуално легитимирано трето лице по смисъла на чл. 523 ГПК, за да иска спиране на изпълнението по чл. 523, ал. 2, вр. чл. 524 ГПК, защото по отношение на него изпълнителния лист няма сила. Изложени са съображения, че легитимирано да поиска спиране на изпълнение е само това лице което излага твърдения, че е установило владение върху имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, както и което има права върху този имот, изключващи правата на взискателя. Само в този случай съдът е длъжен да разгледа спора по същество, и ако са налице предпоставките на чл. 524 ГПК – да спре изпълнението.
Частната жалба е недопустима.
Въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Въззивното определение на Бургаския окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК няма такъв характер и не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и приетото разрешение в т. 7 на ТР № 6/14.03.2014 г., постановено по тълк. дело № 6/2013 на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно което по своята правна същност производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск – спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка, а определението по чл. 524 ГПК има привременен характер, тъй като действието му е до приключване на производството по иска на третото лице, като целта му е да съхрани статуквото предвид претендираното от третото лице право върху имота. С оглед дадените разяснения с т. 7 от ТР № 6/2013 г. – въззивното определение по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен при условията на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
В настоящото частно производство предмет на обжалване е въззивно определение на Бургаския окръжен съд, с което се е произнесъл по частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд по молба с правно основание чл. 524 ГПК, като го е потвърдил. Следователно частната касационна жалба срещу въззивното определение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник адв. П. С., против определение № 1612 от 21.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1243/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
Прекратява производството по ч.гр.д. № 193/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: