3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 21.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 301 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. А. Б. като процесуален представител на Р. А. С. и А. И. С. за допълване на постановеното по делото определение № 681 от 29.11.2019г., като им бъдат присъдени разноски за настоящото производство. Молителите поддържат, че в определението си настоящият състав не се е произнесъл по дължимите им се разноски, въпреки че в отговора е направено изрично искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски по реда на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА и е представен съответния договор за правна защита и съдействие.
Ответникът по молбата „Дженерали Застраховане“ АД оспорва направеното искане. Излага довод за неговата недопустимост, тъй като не е направено от надлежна страна по делото, а лично от процесуалния представител на ищците, търсещ присъждане на разноски в негова полза, на основание чл.38, ал.2 ЗА. Счита, че ищците нямат и правен интерес от такова искане, тъй като търсените разноски не се присъждат в тяхна полза, нито неприсъждането им ги обременява по някакъв начин. Поради това твърди, че разноските за процесуалния представител, дължими по реда на чл.28, ал.2 ЗА, не подлежат на последваща ревизия по реда на чл.248 ГПК, тъй като процесуалният представител няма качеството на страна по делото. Поддържа още, че искането би било допустимо само в случай, че е представен списък на разноските. Сочи, че в петитума на молбата по чл.248 ГПК изрично се иска да бъдат присъдени в полза на ответниците по касация сторените в производството разноски, което се явява неоснователно, тъй като такива разноски не са направени. Счита, че съдът е обвързан от направеното искане, с което е сезиран, и няма процесуален способ, по който служебно да измени петитума на молбата по чл.248 ГПК, като подобно изменение би било в разрез с принципите на диспозитивното начало и равенството на страните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК от ответниците по касация, представлявани от упълномощения от тях адв. Б., поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.
С постановеното по делото определение № 681 от 29.11.2019г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника по иска „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД част – в частта, с която е потвърдено решение № 8040 от 30.11.2017г. по гр.д. № 14891/2015г. на СГС, I ГО, I-6 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. А. С. и А. И. С. по 96 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син Р. Р. С. при ПТП, настъпило на 28.07.2014г., на основание чл.226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 28.07.2014г. до окончателното й изплащане.
В отговора на касационната жалба ответниците по касация Р. А. С. и А. И. С. са претендирали разноски за производството, включително адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, и са представили договор за правна защита и съдействие, с който адв. Б. се е съгласил да ги представлява на основание чл.38, ал.2 ЗА. С постановеното определение по чл.288 ГПК настоящият състав е пропуснал да се произнесе по направеното искане.
С оглед тези обстоятелства и предвид изхода на делото касаторът дължи да заплати адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на упълномощения от ответниците процесуален представител за осъщественото от него безплатно процесуално представителство. При липса на произнасяне от съда по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е без значение дали страната е представила списък по чл.80 ГПК, тъй като наличието на такъв е предпоставка за допустимост единствено на молба по чл.248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт, но не и за неговото допълване.
Макар и непрецизно формулирано, направеното искане е за присъждане на адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА на пълномощника на ответниците по касация, доколкото за обосноваване на искането си молителите са се позовали на чл.38, ал.1, т.2 и чл.38, ал.2 ЗА, с оглед на което са неоснователни изложените от касатора в тази връзка възражения за неоснователност на молбата. Отговорността на страната, срещу която е постановен съдебният акт, за дължимото се на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК се реализира по реда, по който се реализира и отговорността за направените от насрещната страна разноски, и в този смисъл е неоснователно направеното от касатора възражение за неприложимост на реда по чл.248 ГПК.
Размерът на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ответниците по касация, определен при съобразяване на обжалваемия пред касационната инстанция интерес и съгласно чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 557,50 лева за процесуално представителство на всеки от ответниците или общо 5115 лева. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5115 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 681 от 29.11.2019г. по т.д. № 301/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., като
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. А. Л. Б., [населено място], [улица], ет.2, ап.4 сумата 5115 лева /пет хиляди сто и петнадесет лева/ – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: