1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 22.01. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. Василев частно гр.д. № 217 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12426/17.11.2017 г. на Л. Н. Т., чрез адвокат Д. Т. от АК София, срещу определение № 362 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 2033/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Л. Н. Т. против решение № 66/05.01.2017 г. по гр.д. № 6797/2016 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като цената на единия от исковете не е под 5000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 2015 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела. Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, определена окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 ГПК. В случая, въззивният съд се е произнесъл по два иска с правно основание чл.232, ал.2 и чл.236, ал.2 ЗЗД. Цената на всеки от исковете се определя от търсената сума, съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, посочена от ищеца в исковата молба – за наемни вноски в размер на общо 5550 лева и за обезщетение след изтичане срока на договора – 900 лева. Претенцията на ищеца за неплатен наем от м. януари 2012 г. до м. януари 2013 г. в размер на общо 5550 лева не е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което доводите на частния жалбоподател са частично основателни в тази част. В останалата част подадената касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима, с оглед на което определението следва да се потвърди.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 362 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 2033/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на Л. Н. Т. против решение № 66 от 05.01.2017 г. по в.гр.д. № 6797/2016 г. на Софийски градски съд, по отношение на предявения иск за неплатен наем от м. януари 2012 г. до м. януари 2013 г. за сумата от 5550 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 362 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 2033/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.