О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 23.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2066/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2707/22.02.2017г.,подадена от Е. М. А.,чрез пълномощника му адвокат А. П. Т., против решение №І-2 на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1910/2016г. по описа на съда,с което се отменя решение №148/10.10.2016г.,постановено по гр.д.№994/2015г. по описа на Айтоски районен съд и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Земеделска кооперация за производство и услуги”Д.”,с.Д.,общ.Р.,обл.Бургаска,Потребителна кооперация”Луда К.”,с.Трънак,общ.Р. и Е. М. А.,че ответниците Потребителна кооперация „Луда К.” и Е. М. А. не са собственици на описания в решението недвижим имот,като отменя нотариален акт за собственост по давностно владение №155,т.І,н.д.№487/1993г. на Айтоски районен съд,в частта му по п.2 от този нотариален акт.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№3330/06.03.2017г.,подадена от Потребителна кооперация”Луда К.”,чрез пълномощника й адвокат З. М.,против горепосоченото въззивно решение,с която се иска неговото обезсилване като недопустимо,евентуално неговата отмяна като неправилно.
В депозирания отговор с вх.№5763/21.04.2017г. от ответника по касационната жалба ЗКПУ”Д.”,с.Д.,чрез пълномощника му адвокат И. Г. И.,последният счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото за не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като се претендират разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е бил предявен отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответниците,че не са собственици на празно дворно място,с пространство от 450 кв.м в [населено място],съставляващо имот пл.№219 в кв.22 по плана на селото,който имот е 450/1635 ид.части от УПИ № VІІ-219,220 в кв.22 по плана на [населено място],целият с площ от 1635 кв.м,с неуредени регулационни сметки за 264 кв.м,при описани в исковата молба граници,в която молба се твърди,че ищцовата кооперация-ЗКПУ”Д.” е собственик и е във фактическо владение на двуетажна масивна сграда,построена в процесното дворно място/след придобиването й при разпределение на имуществото на ликвидираното ТКЗС-с.Д. през 1997г.,като се снабдила с констативен нотариален акт №86/2003г. за собственост на сградата,а ответната кооперация ПК”Успех” се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на земята под сградата-нот.акт №155/2.1993г. и легитимирайки се с този нотариален акт предявила ревандикационен иск срещу ликвидираното ТКЗС-Д. за предаване на владението за поземления имот и по приращение по чл.92 ЗС и на сградата,образувано е било гр.д.№394/1994г. по описа на Бургаски окръжен съд,приключило с влязло в сила решение от 23.07.2011г. на Бургаски апелативен съд,с което е бил отхвърлен иска на ПК”Успех”,но въпреки че правата й върху процесния имот са били отречени,констативния нотариален акт не е бил отменен и легитимирайки се с него като собственик на имота, след това-след вливането на ПК”Успех” в ПК”Луда К.”,последната продала на ответника Е. А. описания в акта имот.Съдът е посочил,че в исковата си молба си ищцовата кооперация се е позовала на упражняваната от нея фактическа власт върху процесния имот,в който е построена и собствената й сграда,владение в продължение на повече от 15 години,както и възможността да придобие права върху имота,ако отрече правата на ответника,/като го придобие на оригинерно основание или въз основа на дадената от закона възможност за изкупуване без търг като собственици на построената в него сграда/, като ищецът е мотивирал правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответниците.Съдът,след позоваване на задължителна съдебна практиката на ВКС- Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,във връзка с хипотезите за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, е приел,че правният интерес на ищцовата кооперация произтича от позоваването й на фактическо състояние- упражняване на реална фактическа власт върху дворното място и възможността й да придобие право на собственост на оригинерно основание,след като бъде отречено правото на ответника.С оглед на това,съдът е посочил,че след доказано наличие на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за ищеца,в тежест на ответника е било да установи правото си на собственост при условията на пълно и главно доказване,след изчерпване на всички основания за това,за което свое право първият ответник-кооперация „Луда К.”,праводател на втория ответник Е. А.,се позовава единствено на представения констативен нотариален акт за собственост по давностно владение №155/1993г.,съставен в полза на влялата с в последната-ПК”Успех”,който обаче с влязлото в сила решение №147/2000г. по описа на Бургаски апелативен съд е обявен за неистински,то като неин правоприемник ответната кооперация не е придобила имота на основание давностно владение,като освен цитирания нотариален акт не са представени по делото никакви други доказателства,легитимиращи ответната кооперация като собственик на имота,освен приложените разходни документи за платен данък и такса битови отпадъци,които сами по себе си не доказват фактическа власт върху имота.Съдът,след анализ на доказателствата по делото-писмени и гласни такива, е стигнал до извода,че по делото е установено,че ответната кооперация никога не е владяла процесния имот,а напротив последният е владян единствено от ликвидираното ТКЗС,а впоследствие от ЗКПУ”Д.,настоящия ищец,упражнявала фактическата власт върху имота,която и никога на е била отнемана от трети лица,включително и от ответниците и техния праводател ПК”Успех”,поради което,дори и след снабдяването с констативния нотариален акт от 1993г.,за ответниците не се установява по никакъв начин да са владяли процесния имот,като последните не са успяли да докажат правото си на собственост върху имота.
По жалбата на Е. М. А.:
С молба вх.№3726/13.03.2017г.,депозирана от касатора Е. А. в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, се излагат твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване,наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК/ в редакцията му до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,а именно/цитирам/:
„ Процесуален въпрос,по който съдът се е произнесъл неправилно е въпросът за това следва ли ищецът по отрицателен установителен иск да проведе пълно доказване на фактите,обосноваващи правния му интерес от предявяването на отрицателен установителен иск/в случая правото на собственост на ищеца или поне владение/и допустимо ли е съдът да реши спор по отрицателен установителен иск,по който ищецът не е провел такова пълно доказване.
Както сме посочили в касационната си жалба,съдът е приел,че исковата молба е допустимо предявена с предявен отрицателен установителен иск и е постановил крайния си съдебен акт без да се съобрази с обстоятелството,че по делото не е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на правото му на собственост върху процесния имот,предмет на спора.
В този смисъл считаме,че изводите на въззивния съд в касираното решение противоречат на трайната практика на ВКС и на задължителните указания,дадени в тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС.”
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,цитирани по-горе,касационният съд намира,че така формулираният от касатора правен въпрос е разрешен в съответствие,а не в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС.Видно от приетото с тези мотиви,въззивният съд ,след съобразяване с приетото с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,е констатирал,че според заявеното с исковата молба, ищецът се позовава на фактическо състояние/упражняване на фактическа власт върху процесния имот и владение в продължение на 15 години/ и наличие на възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника,което обуславя правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост,какъвто е предявен в настоящия случай от ищцовата кооперация.С цитираното тълкувателно решение е прието,че в производството по този иск ищецът доказва фактите,от които произтича правния му интерес/а не правото му на собственост върху процесния имот,както се твърди,че би трябвало да бъде от касатора във формулирания от него правен въпрос,цитиран по-горе/,а ответникът,в случая настоящия касатор,следва в това производство да докаже фактите от които произтича правото му.Наличието на правен интерес се преценява конкретно,въз основа на обосновани твърдения,наведени в исковата молба,като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите от които те произтичат.Видно от приетото с решаващите мотиви,въззивният съд, в съответствие с възприетото с тази задължителна практика е преценил и приел за доказани твърдяните с исковата молба факти,обуславящи правния интерес на ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот,като при преценка основателността на претенцията е стигнал до извода,че ответнииците по иска не са доказали притежаваното от тях и отричано от ищеца вещно право.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Потребителна кооперация”Луда К.”:
В изложението си,приложено към касационната жалба,наречено”изложение относно касационните основания”,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че Бургаският окръжен съд,с обжалваното Решение №1-2 от.27.01.2017г.,постановено по в.гр.д.№1910/2016г. по описа на БОС се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,в противоречие с практиката на ВКС,както и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото-чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,а именно:
„1.Липсва правен интерес от завеждане на отрицателноустановителен иск,при положение,че ответникът не е установил по несъмнен начин притежаваното от него право на собственост или да установи упражняване на фактическо владение,което би довело до възможността да придобие право на собственост върху процесния имот.”разрешен в противоречие с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,като се излагат доводи,че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и в тази връзка и със същите аргументи е и въпроса,посочен в точка втора от изложението/цитирам/:
„2.Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателноустановителен иск,при положение,че ищецът претендира,че е придобил по давност процесния имот,за който са налице данни,че е държавен?”,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото-член 280,ал.1,т.3 ГПК.
Правният въпрос,формулиран от касатора в точка първа от изложението му,както и доводите му за разрешаването му в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС,е същият по смисъл и доводи като посочения от първия касатор Е. А.,в неговото изложение,който обаче въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното тълкувателно решение на ВКС,а напротив в съответствие със същото,за което касационният съд е изложил аргументите си по-горе,поради което не е налице тази твърдяна от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Посоченият от касатора в точка втора правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като същият не е относим към предмета на спора,предявеният отрицателен установителен иск е свързан с правото на собственост на ответника,заявено от него спрямо процесния имот,което се отрича от ищеца,и по никакъв начин не се отнася и не е насочен върху предполагаеми права на собственост на държавата.
С оглед изложеното, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба ЗКПУ „Д.”,с.Д. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 13.04.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-2 от 27.01.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1910/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация”Луда К.”,със седалище и адрес на управление-с.Трънак, [община],област Бургаска и Е. М. А. да заплатят на Земеделска кооперация за производство и услуги”Д.”,с.Д., [община],област Бургаска,сумата от 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: