6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
[населено място], 23.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2758/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Лев Корпорация „ АД против определение № 3286/09.10.2019 г. по гр.д.№ 4568/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.03.2018 г. по т.д.№ 138/ 2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против „Ест„ АД иск , с правно основание чл.71 ТЗ, за прогласяване нищожността на решенията на СД на „Ест„АД, взети на заседание, проведено на 10.10.2016 г., поради недопустимост , предвид липса на правен интерес от воденето му. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Оспорва правилността на извода за липса на правен интерес, несподеляйки съображението на съда, че евентуалното прогласяване нищожността на решението на СД не е от естество да рефлектира върху обема и съдържанието на членствените права на „Лев Корпорация„АД, като акционер в „Ест„ АД, нито е от естество да рефлектира върху апорта , срещу решението за извършване на който / апорт на недвижими имоти в капитала на „Вест 2015„ ЕООД ,чрез който „Ест„ АД придобива качеството на съдружник в същото дружество, преобразувано в ООД / ищецът предявява иска си, за прогласяване на нищожността му. Оспорва отказа на въззивния съд да коментира нарушението на чл.238 и чл.236 ТЗ, като намира, че тази преценка е от естество да обоснове и правния интерес от иска по чл.71 ТЗ. В този смисъл счита, че прогласяване нищожността на решението на СД от 10.10.2016 г. би обосновало липса на съгласие за апортната сделка, от името на „Ест„ АД, и оттук – липса на елемент от фактическия състав по сключването й, доколкото самата тя е предмет на обективно кумулативно съединен иск, с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – апорта. Нарушението на чл.238 ал.4 ТЗ от СД страната сочи относимо към специфично право на акционера , във връзка с правния институт познат в чужди законодателства, като „ конфликт на интереси при сделки с директора „.Акцентира на обстоятелството, че няма законова разпоредба, извън тази на чл.71 ТЗ, която да предпазва акционерите от увреждащи ги сделки от директор, сключени „ в конфликт на интереси „ . Поддържа, че правният му интерес се основава на правото на гаранция, че органите на дружеството ще действат законно, като подробно са изложени съображенията му за тяхната незаконност. Жалбоподателят цитира съдебна практика, която намира в подкрепа на тезата си за обоснован правен интерес, вкл. предвид характеристиката на апорта. Изрично обосновава правния си интерес от иска по чл.71 ТЗ, с кумулативно предявения със същия иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър – спорната апортна вноска. Нещо повече, поддържа довода, че правният интерес от иска по чл.71 ТЗ / впрочем, предявен като инцидентен спрямо иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ / е обусловен изключително от едновременното му предявяване с иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Позовавайки се на съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, предходно произнесъл се по допустимостта на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, съответно отрекъл същата, поради липса на правен интерес и прекратил производството в тази му част / определението влязло в сила / и на безкритичността на въззивния съд, при произнасянето му с тук атакуваното определение, жалбоподателят обосновава „очевидна неправилност „ на въззивното определение, като основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК .
Ответната страна – „Ест „АД – не е взела становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
„ Лев Корпорация „ АД е предявил субективно съединени срещу „Ест„АД и „Вест 2015„ ЕООД искове, с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване вписване в Търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – апортна вноска на недвижими имоти – собственост на „Ест„ АД , в което дружество ищецът е акционер, в капитала на „Вест 2015„ ЕООД, придобивайки качеството съдружник в същото. Като инцидентен спрямо същия, ищецът е предявил срещу „ Ест „ АД иск, с правно основание чл.71 ТЗ, за установяване нищожността на решенията на Съвета на директорите на дружеството от 10.10.2016 г. , за разпореждане с недвижимите имоти на същото , чрез апорта, респ. за включване на „Ест „ АД като съдружник във „ Вест 2015” ЕООД. Производството по иска, с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, понастоящем е прекратено, като недопустимо, поради липса на правен интерес, с влязло в сила определение № 901/15.02.2018 г. на СГС, потвърдено с определение № 2376/30.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1499/2018 г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване , с определение № 161/27.02.2019 г. по ч.т.д.№ 2195/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС. След дадени указания, за обосноваване на правния интерес от търсената с иска по чл.71 ТЗ защита, ищецът е уточнил, че с взетите решения, в явен ущърб на имуществените интереси на акционерите на „Ест „АД, тъй като чрез тях се опразва от имущество дружеството, се накърняват и членствените им права , разбирани като право да изискват органите на дружеството да действат събразно закона, както и право да участват в управлението на дружеството и във вземането на решения , чрез членове на управителния орган, които действително да представляват интересите им. Нищожността на решенията на СД от 10.10.2016 г. се основава на обстоятелството, че са взети в нарушение на чл.236 ал.3 вр. с ал.2 от ТЗ и чл.36 т.16 от Устава на дружеството / квалифицирано от ищеца като липса на компетентност /, а така също и в нарушение на чл.238 ал.4 ТЗ, предвид наличието на конфликт на интереси между дружеството и физическите лица, взели решението, който не е бил надлежно обявен и отчетен при гласуването. Последното, според страната, би обосновало извод за вземането на решенията при липса на кворум.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с правно основание чл.71 ТЗ, поради липса на правен интерес. Определението му е потвърдено с тук атакуваното определение на въззивния съд, със следните мотиви : Искът по чл.71 ТЗ не е насочен към промяна на членствените правоотношения, а към съобразяването им с действителните права на съдружника / акционера от страна на органите на дружеството. В случая не се търси защита на нарушени членствени права на акционера „ Лев Корпорация „ АД, а се атакува действителността на сключена от дружеството сделка – апорт, процедурата по който е приключила и същият е вписан. Защитата на имуществото на дружеството не рефлектира върху съдържанието и обема на членствените права на акционера, дори да би била успешно проведена, с прогласяване нищожността на сделката. Последното не би се отразило и на действителността на апорта, съгласно чл.236 ал.4 ТЗ.
В изложението по чл.280 ГПК са формулирани следните въпроси / п.1 не съдържа формулиран правен въпрос / : 1 / Има ли правен интерес и допустим ли е евентуално съединен установителен иск по чл.71 ТЗ , за установяване нищожност на решение на СД на АД, който е предявен инцидентно и обективно съединен с иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуване на вписано обстоятелство по заявление А4 с вх. № 20161117174410, от акционер в това дружество, с 50 % дялово участие ? ; 2/ Има ли правен интерес акционер в едно АД да предяви иск по чл.71 ТЗ, с който да атакува като нищожно решение на управителния орган на АД / Съвет на директорите / , като първи елемент от сложния фактически състав на апортна сделка или следва да предяви иск за нищожност на целия фактически състав на апортната сделка , като разпоредителна сделка с имуществото на самото дружество ? ; 3/ При наличие на вписване по партидата на търговско дружество на разпоредителни сделки с имущество на това дружество, необходимо ли е акционер в същото дружество, при предявяване на иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ , евентуално съединен с иска по чл.71 ТЗ , да доказва самостоятелен и отделен правен интерес от иска по чл.71 ТЗ или е достатъчно да докаже само качеството си на акционер и извършеното вписване ? – въпросите са обосновавани общо в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното определение, в отговор на същите , с определение по ч.т.д.№ 883/2011 г. на ІІ т.о., решения по т.д.№ 458/2010 г. на І т.о., т.д..№ 17/2011 г. на І т.о., т.д. № 747/2010 г. на І т.о. , определение по ч.гр.д.№ 739/ 2012 г.,решения по т.д. № 764/2009 г. на ІІ т.о., т.д.№ 680/2010 г. на І т.о., т.д. № 656/2008 г. на І т.о. и т.д.№ 469/2010 г. на ІІ т.о., както и определения по ч.т.д.№ 832/2008 г. на ІІ т.о. и ч.т.д.№ 613/ 2008 г.на І т.о. на ВКС. Страната поддържа и основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение – чл.280 ал.2 пр. второ ГПК, с доводи за съществено нарушение от въззивния съд на основополагащи принципи на гражданския процес – принципа на диспозитивното начало и на равенството на страните в процеса.Такова нарушение съзира в първоначалното произнасяне на първоинстанционния съд, с определение за прекратяване производството по предявения иск, с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а последващо прекратяване и на този по чл.71 ТЗ , квалифицирайки го като недопустимо разделяне на исковите претенции, в противоречие с изявената воля на ищеца.
Първи и трети въпроси, както и обосноваването на „очевидна неправилност „ на въззивното определение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, са неотносими, като несъответстващи на фактологията на осъществените от съда процесуални действия и предмета на спора, към момента на постановяване на атакуваното въззивно определение. Към този момент, както се посочи по-горе, производството по иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е прекратено, като недопустимо, поради липса на правен интерес, с влязло в сила определение. Поради това и въпрос трети – за обусловеността на правния интерес по иска по чл.71 ТЗ от правния интерес по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е ирелевантен, освен че съдържа и отречена, с влязъл в сила съдебен акт , предпоставка – че правен интерес на ищеца, за предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, също не се обосновава. Първият от въпросите, освен преждепосоченото, е формулиран фактологично, което изключва възможността за еднозначен отговор по критериите за обосноваване на правен интерес, при това в конкретната хипотеза на иск по чл.71 ТЗ. Наред с това, всеки от въпросите не съдържа в цялост съществените в случая обстоятелства, изведени като обобщен фактически състав на спора, обуславящи възможността за преценка на допустим правен интерес. Необосноваването на общия изключва възможността за преценка на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият от въпросите е логически несъстоятелен при наличието на напълно ясната норма на чл.236 ал.4 ТЗ, според която , сделка, сключена в нарушение на ал.1 – 3 на същата разпоредба, е действителна , а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинени вреди. Нарушението, визирано в чл.236 ал.3 ТЗ, е относимо именно към формиране волята на компетентния за вземането на решението орган, поради което причините за опорочаване волята на отделния член на същия този орган, доколкото в случая се визира гласуване в нарушение на чл.238 ал.4 ТЗ, са без значение. Дори въз основа на същите да се ирелевират фактически дадени, а не изначално липсващи гласове, поради което и изключено вземането на единодушно решение, по смисъла на чл.236 ал.3 ТЗ, то апортната сделка отново би била действителна. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не съдържа изводи в противен смисъл, поради което , дори да би бил обоснован общия, не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът е несъстоятелен и доколкото , дори абстрахирайки се от нормата на чл.236 ал.4 ТЗ , т.е. и при прогласена нищожност на разпоредителната сделка, не предполага отговор за това по какъв начин тази последица би рефлектирала върху заявените от ищеца , като защитими чрез иска членствени права – за действащи, съобразно закона, органи на дружеството и за състав на управителния орган , гарантиращ защитата на интересите на всеки отделен акционер.
Нещо повече : в решение по т.д.№ 764/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е прието, че иск с правно основание чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК, за нищожност на решение на СД на акционерно дружество, като взето при липса на компетентност, на основание чл.236 ал.2 ТЗ, при липса на овластяване за сключване на сделката, съгласно ал.3 на същата разпоредба, с Устава на дружеството, е лишен от правен интерес, тъй като тази му нищожност не влече нищожност на самата разпоредителна сделка, а именно тя е източник на нарушението на членствените права на акционера. Изрично е прието, че дори да би бил уважен иска по чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК, силата на пресъдено нещо на съдебното решение няма да породи правни последици в отношенията между страните и няма да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. Като източник на евентуално нарушение на членственото право на ищеца, респ. правата му на дивидент и ликвидационен дял, може да се разглежда самата сделка. Останалите цитирани съдебни актове са по процесуалноправни въпроси: относно недопустимост на главно встъпване на съдружник / акционер в производство по иск по чл.74 ТЗ срещу дружеството, респ. за допустимото му конституиране като трето лице – помагач на дружеството, но отново предпоставящо обосноваване на правен интерес / определение по ч.т.д.№ 739/2012 г. на І т.о. и решение по т.д.№ 680/2010 г. на І т.о. на ВКС / ; за допустим иск за установяване нищожност на сделка от лице, което не е страна, но е едноличен собственик на дружество, страна по същата, но отново при обосноваване на конкретен правен интерес, а не единствено въз основа на качеството на ищеца / решение по т.д.№ 764/2009 г. на І т.о. на ВКС /. В решение по т.д.№ 17/2011 г. на І т.о. ВКС установителен иск за нищожност на сделка, сключена от дружество, предявен от съдружник в същото, е счетен за допустим, при обоснован правен интерес, какъвто би могъл да се изведе и от опосреденото накърняване на имуществените му права, чрез увреждащата дружеството сделка, като елемент от членственото му право.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3286/09.10.2019 г. по гр.д.№ 4568/2019 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: