5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 42
София 24.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4653/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С касационна жалба вх.№ 13562 от 12.05.2014г., приподписана от адв. П.С., Д. В. П. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 546 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 275/2014г., поправено с решение № 757 от 22.05.2014г. по извършване на делбата, в частта, в която е уважена претенцията на С. В. Т. по чл.12 ал.2 ЗН.
С втора касационна жалба вх.№ 14788 от 22.05.2014г. въззивното решение е обжалвано и от С. В. Ж. чрез пълномощника й адв. Й.Р. в същата част.
Ответницата С. В. Т. изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК , поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд № 4545 от 18.10.2013г. по гр.д.№ 13000/2012г. в частта по предявения във втората фаза на делбеното производство на основание чл. 346 ГПК от С. В. Т. иск по чл.12 ал.2 ЗН и е решил делото по същество като е осъдил Д. В. П. и С. В. Ж. да заплатят на С. В. Т. по 8712.50лв. , която сума представлява остойностено в пари увеличение на наследството на В. Д. П., починал през 1998г.
В. съд е приел, че претенцията не е погасена по давност, защото към момента на предявяването й не е изтекъл петгодишният срок от предявяване на иска за делба. Изложил е съображения, че С. В. Т. приживе на баща й, починал на 15.10. 1998г. и наследен от трите си дъщери , участващи в делбата – Д. В. П., С. В. Т. и С. В. Ж., е построила в източната част на неговия имот пл.№ 3964 по плана на КК”Чайка” м.”Хоризонт” [населено място] сграда, с което е спомогнала за увеличаване на наследството. Прехвърлянето на идеална част от имота на С. В. Т. от майката на страните, не е отчетено като възнаграждаване по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН, защото предмет на делбата не е наследството от майката, а от бащата на съделителите.
1.По касационната жалба на Д. В. П.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен правният въпрос задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет по делото да обсъди всички въведени в процеса от страните доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях. К. счита, че обжалваното решение не е съобразено със задължителната практика на ВКС като се позовава на решение № 212 по гр.д.№ 1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 258 по гр.д.№ 871/2009г. на ВКС, І г.о. Тълкуването, че въззивния съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, се отнасят до принципната хипотеза на заявени своевременно с оглед преклузията на чл.133 ГПК възражения и не влиза в противоречие с мотивите на обжалваното решение, в което са обсъдени доказателствата по делото относими към доводите във въззивната жалба и становището на ответниците по претенцията по чл.12 ал.2 ЗН, изразено в срока за отговор, предоставен от първоинстанционният съд и до края на първоинстанционното производство. К. се позовава на необсъждане от въззивния съд на довод, направен за пръв път в отговора на въззивната жалба , свързан с основателността на претенцията, което представлява специфична хипотеза, неразгледана в посочените решения. Следователно поради липса на тъждественост на разрешените въпроси в обжалваното решение и посочената от касаторката съдебна практика, не е налице поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На правния въпрос дали съдът следва да изследва служебно наличието или липсата на негативната предпоставка от фактическия състав на претенцията по чл.12 ал.2 ЗН, а именно дали заявилият претенцията не е бил възнаграден по друг начин, е даден положителен отговор в решението по гр.д.№ 5825/2013г. на ВКС, І г.о. в решаващата част на мотивите, извън отговора на правните въпроси по чл.280 ГПК /определението по чл.288 ГПК, на което се позовава касаторката, не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, защото с него не се разрешава гражданскоправен спор/. В посоченото решение е прието, че разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН е императивна и съдът следва да я приложи, независимо от липсата на довод във въззивната жалба. По настоящото дело първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията като погасена по давност, без да се произнесе по наличието на отрицателните предпоставки, затова във въззивната жалба на С. В. Т. основното оплакване е било свързано с приложението на закона относно началният момент на давността. След като въззивният съд е установил, че погасителната давност не е изтекла, той е бил длъжен да разгледа претенцията по същество, без да е обвързан от указаното в жалбата за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, както е и процедирал и е приел, че липсва основание да се приеме, че с дарението, оформено с нот.акт № 21/2000г. С. В. Т. е възнаградена по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН, защото то е извършено след смъртта на наследодателя В. Д. П. и има за предмет само правата на неговата съпруга.
В. съд би имал задължение да се произнесе по въпроса дали наследницата не е била възнаградена чрез ползването на имота по направения за пръв път в отговора на въззивната жалба довод, при условие, че са събрани такива доказателства по делото. В последователната практика на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН е конкретно проявление на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, затова за да е налице възнаграждаване, е необходимо, наследникът, който има принос за увеличаване на имуществото, приживе на наследодателя да е получил облага, съизмерима с неговия принос, без да е необходимо да е налице пълен икономически еквивалент. Ползването на имота би могло да бъде зачетено като възнаграждаване по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН само ако се е осъществило в продължителен период от време и сънаследникът е извлякъл ползи приживе на наследодателя. Ето защо правният въпрос: „възможно ли е до „възнаграждаване по друг начин“ по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН да се достигне чрез ползване на общата вещ само от единия от сънаследниците през определен период от време” не е поставен точно – според цитираната от касаторката съдебна практика, от значение за отхвърляне на претенцията на сънаследника за пресмятането на увеличението на наследството в имот или пари е не изобщо ползването на имота, а ползването му приживе на наследодателя , което би могло да бъде зачетено като възмездяване за изразходваните средства, с което е увеличено наследственото имущество. С откриване на наследството възниква съсобственост между сънаследниците и за вътрешните отношения между тях са приложими разпоредбите на чл.30-32 ЗС.
В задължителната съдебна практика на ВКС – решение № 135 от 06.08.2012г. по гр.д.№ 926/2011г. на ВКС, ІІ г.о. се приема, че в тежест на ответника по иска по чл.12 ал.2 ЗН е да установи положителният факт на възнаграждаването по друг начин и ако такива доказателства не са събрани, съдът е длъжен да приеме, че фактическият състав на чл.12 ал.2 ЗН е осъществен при доказване на останалите предпоставки. По настоящото дело свидетелите не са установили ползването на имота приживе на наследодателя, по начин, който дава основание да се приеме, че чрез извлечените ползи С. В. Т. е възмездена за приноса в увеличаване на наследството , установено е също така, че и майката на страните е ползвала имота докато е била жива. Следователно от значение за решаването на спора не е за служебното прилагане на предпоставките на разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН, а за тежестта на доказване на условието, че сънаследникът, спомогнал да се увеличи наследството не трябва да е възнаграден по друг начин и за последиците от недоказването на този факт.
По правния въпрос какъв следва да бъде приносът в увеличаване на наследството по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН – каузален или некаузален е налице съдебна практика, която не е противоречива като напр.решение № 481 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 884/2009 г. на ВКС, II г. о., ГК, в което се приема, че по своята правна същност претенцията по чл.12 ал.2 ЗН се основава на извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на некаузално разместване на имуществени блага, в резултат на което се е увеличила наследствената маса, по отношение на която имат права всички наследници. В разглеждания случай липсват твърдения и данни увеличението на наследството да е извършено при наличие на договорна обвързаност с цел придобиване на определено имуществено право, а правното очакване за евентуално възмездяване за вложените средства, на което се позовава касаторката, не се е осъществило.
С оглед на изложеното, касационната жалба на Д. В. П. не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
2. В изложението за допускане на касационното обжалване към касационната жалба на С. В. Ж. също се поддържа, че е нарушена задължителната съдебна практика за обсъждане на всички доказателства по делото, в резултат на което са в решението липсата на отговор на въпросите от значение за делото: 1. от кога започва да тече давността за направените от сънаследника подобрения. 2. възнаграден ли е същият по друг начин; 3. какъв е неговият принос в увеличаване на наследството, при условие че спорният имот няма изцяло сънаследствен характер. Поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика, което е относимо към основанията за допускане на касационното обжалване , не е налице, защото тези въпроси за намерили отговор в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че давността за упражняване на правото по чл.12, ал.2 ЗН започва да тече от деня на завеждането на исковата молба за делба, в какъвто смисъл е и цитираната от него съдебна практика по чл.290 ГПК на ВКС – решение № 135/06.08.2012 г на ВКС по г.д. №926/2011 г на ІІ г.о.; решение № 74/21.02.2012 г на ВКС и в случая не е изтекла до момента на предявяване на претенцията. На следващо място изрично в мотивите на решението е обсъдено и възражението на Д. В. П., че е налице възнаграждаване по други начин, след като с имота е извършена разпоредителна сделка – съдът е приел, че предмет на делба е не останалото наследство на майката на страните, с което тя се е разпоредила приживе, а наследството от бащата, от което всяка една от наследниците му е получила по 1/8 ид.ч. и именно за тази 1/8 ид.ч. е разгледана и уважена претенцията. По отношение възражението, свързано с ползване на имота важат съображенията, изложени по касационната жалба на Д. В. П..
Поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице, тъй като липсва обосноваване на правен въпрос, от значение за делото, по който е налице противоречие или непълнота в закона , липсва съдебна практика или се налага тя да бъде осъвременена.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба на С. В. Ж. също не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответницата С. В. Ж. следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство по представения списък в размер на 650 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 546 от 10.04.2014г. поправено с решение № 757 от 22.05.2014г. по гр.д.№ 275/2014г., по извършване на делбата, в обжалваната част по претенцията по чл.12 ал.2 ЗН.
ОСЪЖДА С. В. Ж. и Д. В. П. да заплатят на С. В. Т. сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: