О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 26.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 599 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. „С. кооперативно сдружение „Д.” ” /С. „Д.”/, приподписана от адвокат Д. Д., срещу решение № 36/10.03.2010 г. на Х. окръжен съд /ХОС/ по в.гр.д. № 6/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – С. М. С., С. В. Х. и К. Т. Г. оспорват касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Димитровградски районен съд /Д./ са предявени искове от С. М. С., С. В. Х. и К. Т. Г. по чл.58 ал.1 ЗК срещу С. „Д.” за отмяна решение на ОС на кооперацията, проведено на 04.04.2009 г. за изключване на тримата ищци като член-кооператори. Исковете са уважени от Д., чието решение е потвърдено от ХОС. ХОС е приел, че исковете са основателни, тъй като поканата за свикване на процесното ОС е съдържала такива неясноти при изписване на въпросите, които ще се разглеждат, че тези неясноти следва да се приравнят на липса на редовна покана. В точка първа от дневния ред е вписано „освобождаване на членове”, което не внася яснота относно принудителното прекратяване на членството, а и в потвърждение на този извод е и представеният протокол от проведеното събрание, от който се вижда, че процесното ОС е взело решение за освобождаване на член-кооператори по собствено желание, освобождаване на член-кооператори поради настъпилата им смърт и изключване на член-кооператори, между които са и тримата ищци. Писмената покана до всеки от член-кооператорите гарантира узнаването на датата, дневния ред и мястото на провеждането на ОС и е предвидена в чл.13 ал.2 ЗК. Неяснотата в изписване на въпросите, които ще се разглеждат, опорочава провеждането на събранието и е мотиворало ХОС да потвърди решението на Д., уважаващо предявените искове. Разпоредбата на чл.31 ЗК, относно избора на член-кооператора да избере начина на ползване на своите земи е обсъждана като оплакване, но не и като обуславяща решението за отмяна на процесното решение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд.
В настоящия случай касаторът формулира в изложението си въпроси в шест пункта, чиито отговори счита, че ще окажат съществен принос за развитието на гражданското правораздаване и теорията на търговското и кооперативно право. Само така формулираните въпроси и тяхното предназначение не дават основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касае се до въпроси, формулирани в законови разпоредби, за които не се сочи необходимост от тълкуване, по които има съдебна практика, а не се излагат никакви съображения нито за погрешна такава и необходимост от промяната й, нито за противоречия в същата, нито за липса на такава. Наред с това следва да се посочи, че от формулираните в шест пункта въпроси, само този в т.3 е свързан с крайния изход на спора – съдържанието на поканата за свикване на ОС като конкретно се пита „следва ли да се изписват имената /на член-кооператорите/, както и други конкретизиращи факти, свързани с изключването”. Въпросът наистина е свързан, но така както е поставен, не е обусловил крайния изход на спора. ХОС не е приел, че поканата следва да съдържа имената на член-кооператорите, които ще се изключват и основанията за това, а е счел, че има неяснота, доколкото в една точка „освобождаване на член-кооператори” са включени и на практика са взети решения за три различни хипотези на освобождаване на член-кооператори: по собствено желани, поради настъпилата им смърт и поради изключване. Останалите въпроси в изложението, включително досежно чл.31 ал.4 т.1 ЗК, макар и обсъдени от ХОС както се посочи по-горе, не са обусловили крайният изход на спора, а другите въпроси изобщо не са обсъждани от ХОС /гласуване „анблок”, законосъобразност на устава и т.н./.
С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставкинте на чл.280 ал.1 ГПК и няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на ХОС.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни, макар да са претендирани, поради липса на доказателства за сторени разноски пред настоящата инстанция от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36/ 10.03.2010 г. на Х. окръжен съд по в.гр.д. № 6/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.