Гр. д. № 5737/2015 г. ВКС, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 26.01.2016 г
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА гр. дело № 5737/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Д. в качеството й на пълномощник на Н. Х. Й., В. Н. К. и П. Т. П., срещу решение № 245/02.06.2015 г. по възз. гр. д. № 1225/2015 г. на Старозагорски окръжен съд, II гр. състав, с което е потвърдено решение № 25/14.01.2015 г., постановено по гр.д. № 963/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК допуснатият до съдебна делба апартамент № 59, находящ се в жилищен блок 28 „Б.“, вход „В“, етаж 4, в[жк], [населено място], ведно с прилежащите към този апартамент избено помещение № 58, таван № 72, при граници и съседи: на жилището – от долу И. Д., от горе – П. Д., построено върху общинска земя на основание отстъпено право на строеж, ведно със 100 кв.м. право на строеж върху терена и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, на стойност 41 000 лв., като получената парична сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността и е осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса по сметката на РС- Казанлък.
В подадената касационна жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незконосъобразно. Иска се същото да бъде отменено, като процесният недвижим имот бъде възложен в техен дял.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следния въпрос: допустимо ли е съдът да постанови изнасяне на публична продан на недвижим имот, който част от съделителите желаят да им бъде възложен. Касаторите не са посочили на кое допълнително основание по чл. 280, ал. 1 се позовават.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба не е подал отговор.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено във втора фаза на производството по делба, като Окръжен съд – Стара Загора е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че делбата на процесния недвижим имот следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, тъй като са налице предпоставките по чл. 348 ГПК. Въззивният съд е посочил, че съгласно приетото съдебно-техническа експертиза жилището е неподеляемо, а в преклузивния срок по чл. 349, ал. 2 ГПК никой от съделителите не е направил искане за възлагане.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният в изложението въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. Същият е некоректно и неясно формулиран, а освен това не е бил включен в предмета на обсъждане от въззивния съд. Способът извършване на делба чрез изнасяне на публична продан е избран след констатиране, че в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК никой от съделителите не е направил искане за възлагане на имота, предмет на делбата. Напротив в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата процесуалният представител на касаторите – Н. Х. Й., В. Н. К. и П. Т. П. – адв. Д., е заявила, че доверителите й нямат искане за възлагане на имота. Такова искане е заявено едва във въззивната жалба и както правилно е посочил въззивният съд същото е преклудирано. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Съгласно въведения с ГПК от 2008г. селективен характер на касационното обжалване, за да бъде допуснато до касационна проверка обжалваното въззивно решение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите следва да формулират правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело – общо основание, за което да е налице някое от допълнителните основания по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Касаторите са длъжни да обосноват интереса си от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК, за да може касационната инстанция да извърши селекция на жалбите, съгласно предоставените й права. В настоящия случай касаторите изобщо не са се позовали на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1 ГПК, следователно не е налице и специалното основание за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 1225/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: