О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 29.01.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 1927/2008 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Симеонов Н. , С. З. , срещу определение от 25.02.2008г. по ч.гр.дело № 169/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Старозагорския окръжен съд от 14.01.2008г. по гр.д. №881/2007г. С първоинстанционното определение е върната исковата молба по гр.д. № 881/2007г. по описа на Старозагорския окръжен съд поради неотстраняване на нейната нередовност.
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а именно подлежи ли на връщане исковата молба в случаите, когато на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности като указанията са изпълнени от него след изтичане на срока, но преди докладване на съдебния състав или преди ищецът да е получил съобщение, че делото се прекратява поради неспазване на срока. Налице са противоречиви разрешения на съдилищата по този въпрос и липса на задължително произнасяне на ВКС. Той трябва да се разреши непротиворечиво, което е от съществено значение за гражданския процес.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Въззивният съд е приел, че след като е констатирал нередовност на исковата молба по чл.98, ал.1, б. «г» и б. «д» ГПК/отм./, първоинстанционният съд е дал указания до ищеца в седемдневен срок да ги отстрани, което той не е изпълнил в указания срок. Молбата в изпълнение на указанията е постъпила в съда след изтичане на срока и след постановеното определение за връщане на исковата молба. Указанията са съобщени на ищеца на 04.11.2008г. и срокът за отстраняване нередовността на исковата молба е изтекъл на 11.01.2008г. Молбата-уточнение е подадена по пощата на 14.01.2008г., и е постъпила в канцеларията на съда на 15.01.2008г. – след определението за връщане на исковата молба от 14.01.2008г.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че в приложените определения има произнасяне по съществения за настоящия казус въпрос. Това е така, защото с обжалваното определение е върната исковата молба поради неотстраняване на нередовността и в указания седемдневен срок от получаване на съобщението. С определение №1356/2005г. на СГС е прието, че указанията са изпълнени като молбата-уточнение е изпратена по пощата в последния ден на седемдневния срок, поради което същият е спазен. С определение от 15.08.2002г. по гр.д. № 958/2002г. на СГС пък е прието, че е незаконосъобразно определението за връщане на исковата молба след като страната вече е изпълнила дадените и указания. Изпращането на молбата-уточнение по пощата след изтичане на срока, но в деня на постановяване на определението за връщане на исковата молба, не е въпрос, разрешен в приложените определения.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице ясна и изчерпателна регламентация на продължителността на законните и съдебно определени срокове, включително и относно извършването на процесуалното действие чрез пощата в последния ден на съответния срок. То е приравнено на извършено процесуално действие в съда – чл.34,ал.2 ГПК /1952г./. В случая подаването на молбата – уточнение по пощата е след изтичане на срока и в деня на постановяване на определението, а постъпването и в съда – след това. Приравняването с изпълнение на дадените указания преди постановяване на определението за прекратяване на производството не може да бъде приложено по аналогия.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.02.2008г. по ч.гр.дело № 169/2008г. на Пловдивския апелативен съд по частна жалба на Р. Симеонов Н. , С. З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.