О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 29.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 5282/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба Й. Г. А., чрез адв. К. С. против определение от 06.07.2015 г., постановено по гр. д. № 745/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е изменено решение № 181 от 28.05.2015 г. по същото дело в частта за разноските, като Й. Г. А. е осъден да заплати на Е. Х. А. допълнително сумата от 500 лв. или общо 800 лв. разноски за въззивното производство.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът Е. Х. А., чрез адв. Г. Ю. подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в резултат на техническа грешка с въззивното решение е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата Е. А. в размер на 300 лв. вместо 800 лв., който размер е удостоверен в представения по делото договор за правна защита и съдействие и посочен в списъка на разноските.Прието е, че направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно. В тази връзка са изложени съображения , че за производството пред Кюстендилския окръжен съд , въззиваемата страна е направила разноски за един адвокат, който я е защитавал по четири иска – за предоставяне на родителските права върху роденото от брака дете, определяне на издръжка, режим на лични контакти с родителите, определяне на местоживеенето, които искове са съединени при условията на чл. 322, ал. 2 ГПК, поради което заплатеното от нея адвокатско възнаграждение , не е прекомерно.
Определението на съда е неправилно, поради следните съображения:
Разгледаните от въззивния съд искове са два – за предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете и за определяне размера на дължимата за детето издръжка. Първият иск е неоценяем. Вторият иск касае началния момент, от който се дължи издръжката на детето. Доколкото съдът е уважил въззивната жалба в тази й част, то разноски за адвокатско възнаграждение за въззиваемата по този иск не следва да се присъждат. Процесуални представител на въззиваемата е изготвил отговор въззивната жалба и осъществил и процесуално представителство на страната проведените четири съдебни заседания. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв. / за отговор на въззивната жалба и процесуално представителство при неоценяеми искове./ При преценка на правната и фактическа сложност на делото , следва да се приеме, че адекватния размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 06.07.2015 г., постановено по гр. д. № 745/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил съд в частта, в която Й. Г. А. е осъден да заплати на Е. Х. А. разноски за размера над 600 до 800 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в частта, в която Й. Г. А. е осъден да заплати на Е. Х. А. сумата от 600 лв. разноски за въззивното производство по гр. д. № 745/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: