7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 29 януари 2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4836 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на ищците по делото Л. П. П. и М. Г. К. срещу определение № 17553/17.07.2019 г., постановено по частно гр. дело № 5245/2019 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 43099/18.02.2019 г. по гр. дело № 41713/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело и последното е изпратено по подсъдност на СГС.
Двете частни касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбите се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение.
В жалбата на Л. П. и изложението към нея, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, са формулирани следните въпроси: 1) „кой е първоинстанционният, родово компетентен съд, който да разглежда иск за обявяване на нищожност на договор за цесия, с който се прехвърлят права на вземания, неопределени по вид, размер, основание, страни и други признаци, по предварителен договор за изграждане и последваща покупко-продажба на несъществуващи в правния мир недвижими имоти, като ценово двете части на този договор не са дефинирани и за имотите, предмет на втората част на договора, като несъществуващи, не може да бъде определена законно нито данъчна, нито пазарна цена?“; и 2) „и в случай, че права на вземане по договор за поръчка се цедират с договор за цесия като описания във въпрос № 1, какви са последствията за правата на цесионера по този договор за поръчка?“. Жалбоподателят П. сочи и че били налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК – „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията“, както и „очевидна“ неправилност на обжалваното определение.
В жалбата на М. К. и изложението към нея, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, са формулирани следните въпроси: 1) „осъдителен или установителен е искът по делото за обявяване на нищожност на договори за цесия с който се прехвърлят права на вземания (неопределени по вид, размер, основание, страни и други признаци) по предварителен договор за изграждане и последваща покупко-продажба на несъществуващи в правния мир недвижими имоти, като ценово двете части на този договор не са дефинирани и за имотите, предмет на втората част на договора, като несъществуващи, не може да бъде определена законно нито данъчна, нито пазарна цена; каква по вид е дължимата държавна такса – неопределяема или определяема, проста или пропорционална, и как се определя за такъв иск, при условие, че за него има приключил с влязло в сила решение, иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на взетото по този договор, в парично изражение, т.е. няма материален интерес“?; 2) „осъдителен или установителен е искът по делото за обявяване на нищожност на договори за поръчка, представляващ по съдържание договор за представителство, с несъществуващ към момента на сключването им предмет – представляване на купувач по предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на недвижими имоти с обща цена 135 000 евро, без ценово двете части на този договор да са дефинирани, а имотите, предмет на втората част на договора, са несъществуващи към датата на сключването му, затова нямат нито данъчна, нито пазарна оценка, и са останали такива до приключването с влязло в сила решение на иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на взетото по този договор, в парично изражение; каква е – неопределяема или определяема, проста или пропорционална, и как се определя за такъв иск, дължимата държавна такса, при условие, че по него има приключил с влязло в сила решение, иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на взетото по този договор, в парично изражение, т.е. няма материален интерес?“; 3) „кой е първоинстанционният, родово компетентен съд, който следва да разглежда такъв иск?“; и 4) какъв е видът на дължимата държавна такса – проста или пропорционална (и ако е пропорционална – в какъв размер) при дела, чиито процесен договор е договор за поръчка, касаещ представителство на поръчителя пред строителна фирма във връзка с предварителен договор за изграждане и продажба на несъществуващи към датата на сключването им недвижими имоти, по който договор за поръчка има приключил иск по чл. 55 ЗЗД, с влязло в сила решение за връщане на цесионера от поръчителя, на преведената му по банка от цедента, сума с цел плащане от името на цедента на вноските по предварителния договор, в т.ч. проведен търг с реализирана продажба на имотите – обезпечение по него, и заведени още три иска (без обявена стойност на исковете) по чл. 135 от ЗЗД за разваляне на нотариални актове за дарения към други имоти?“. Жалбоподателката К. счита, че по четвъртия формулиран от нея въпрос следва да се направи и преюдициално запитване до СЕС. Тази жалбоподателка също поддържа, че били налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК – „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията“, както и „очевидна“ неправилност на обжалваното определение.
Ответниците Б. Н. Б. и К. Н. Б. не са подали отговори на частните касационни жалби.
За да се произнесе по наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С исковата си молба по делото, предвид и уточненията ? с допълнителна молба (направени в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд), двамата жалбоподателите са предявили срещу двамата ответници искове за прогласяване за нищожни на договор за поръчка от 01.10.2007 г. и на договор за цесия от 26.07.2012 г. Двата процесни договора са писмени и са представени (в преписи) с исковата молба, като са сключени за следното: Договорът за поръчка от 01.10.2007 г. е сключен между ответника Б. Б. като доверител и двамата жалбоподатели-ищци като довереници за следното: доверителят възлага на доверениците и те приемат да представляват доверителя в отношенията му по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен през октомври 2006 г. между доверителя и „Аеропак инженеринг“ ООД, включително и да извършат необходимите плащания, включително и като действат при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД; доверителят се задължава да преведе по сметка на доверениците сумата 100 000 евро, необходими за изпълнение на поръчката, като за изпълнение на задълженията по договора за поръчка доверениците отговарят солидарно пред доверителя и за обезпечаване изпълнението на тези им задължения са се задължили да учредят ипотека за сумата 100 000 евро върху недвижим имот (апартамент). Договорът за цесия от 26.07.2012 г. е сключен между ответника Б. Б. като цедент и ответницата К. Б. като цесионер за следното: Цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания от двамата жалбоподатели-ищци, породени или отнасящи се до сключения между тях договор за поръчка от 01.10.2007 г., включително всички вземания, свързани с и/или произтичащи от сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението, развалянето или прекратяването на същия договор, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности; като цедентът предава оригинала на договора на цесионера и го упълномощава да съобщи цесията на жалбоподателите-ищци.
При тези обстоятелства по делото, за да потвърди първоинстанционното определение, с което делото е прекратено пред СРС и е изпратено по подсъдност на СГС, в мотивите към обжалваното определение въззивният съд е приел следното: Цитирал е разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, съгласно която на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, като съдът е изтъкнал, че правилата за определяне цената на иска са уредени в чл. 69 от ГПК. Приел е и че доколкото с частна жалба не може да се прави уточнение или изменение на исковата молба, а с последната и с уточнението ? пред първата инстанция жалбоподателите-ищци са поддържали, че искат прогласяване нищожността на двата иманентно свързани помежду си процесни договора – договора за цесия, с който се прехвърлят вземанията на цедента по договора за поръчка, то жалбоподателите некоректно поддържат в частните си жалби, че били предявили само един иск за прогласяване нищожността на договора за цесия. С оглед на това въззивният съд е приел, че в случая при определяне цената на предявените искове, приложение намират правилата за определяне на исковете за нищожност на договори, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК – стойността на договора, а когато той има за предмет вещни права върху недвижим имот – по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. По тези съображения СГС е приел и че исковете за нищожност на договори са оценяеми и родово компетентният съд се определя от цената им, като е намерил за неоснователно становището на жалбоподателите, че исковете им били неоценяеми. На следващо място въззивният съд е приел, че тъй като предмет и на двата процесни договора, чиято нищожност се претендира, са облигационни (а не вещни) права, то цената на всеки от двата иска се определя от стойността на договора. Приел е и че за процесния договор за поръчка от 01.10.2007 г., с предмет извършването на плащания по предварителния договор от октомври 2006 г., т.е. – правото на доверителя да иска изпълнение на задължението на доверениците да го представляват пред третото лице и да извършват от негово име всички плащания, това е необходимата за изпълнението сума, която е следвало да им бъде преведена – 100 000 евро. Относно процесния договор за цесия от 26.07.2012 г. въззивният съд е приел, че доколкото в самия договор не е посочена цената на прехвърленото вземане, то цената на иска следва да се определи от стойността на самото вземане (благото), което е прехвърлено, а последното представлява вземането по процесния договор за поръчка от 01.10.2007 г., с предмет извършването на плащанията по предварителния договор от октомври 2006 г., т.е. – цената и на този иск е 100 000 евро. В заключение въззивният съд е приел, че цената на всеки един от предявените искове е над 25 000 лв., поради което е намерил, че правилно първоинстанционният съд е прекратил пред себе си производството по делото и е изпратил последното по подсъдност на СГС.
Видно от изложеното, всички питания на жалбоподателката К., свързани с вида и размера на държавната такса (втората част от първия и от втория, и изцяло четвъртия от формулираните от нея въпроси) са напълно неотносими към предмета на спора по частното производство пред СГС, който се изчерпва с определянето на цената и на родовата подсъдност на предявените по делото искове за прогласяване нищожност на процесните договори за поръчка и цесия. Поради това, тези въпроси (респ. – части от въпроси) относно държавната такса не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС; респ. – няма основание да се отправя и преюдициално запитване по четвъртия въпрос, формулиран от жалбоподателката К..
По същите съображения касационното обжалване не следва да се допуска и по втория въпрос, формулиран от жалбоподателя П. („в случай, че права на вземане по договор за поръчка се цедират с договор за цесия като описания във въпрос № 1, какви са последствията за правата на цесионера по този договор за поръчка?“), тъй като същността на това питане „…какви са последствията за правата на цесионера…“ е без никакво значение за определянето на цената на исковете за нищожност и на родовата им подсъдност.
Без никакво значение за този предмет на частното производство е и първата част от първия и от втория въпрос, формулирани от жалбоподателката К. – осъдителен или установителен е искът за прогласяване на нищожност на договор за цесия и на договор за поръчка; още повече, че в съдебната практика никога не е имало колебания и съмнения, че искът за прогласяване нищожност на договор (независимо от вида на договора) е установителен иск за несъществуването, т.е. – отрицателен установителен иск за съществуването на този договор по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК (респ. – на договорното правоотношение по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК), поради което тези въпроси не са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл – и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Първият правен въпрос, формулиран от жалбоподателя П., има отношение към предмета на делото, но е необуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, поради което също не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Това е така, защото същността на този въпрос е за определянето на родовата подсъдност на иск за прогласяване нищожност на договор за цесия, с който се прехвърлят права по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот, докато в случая с процесния договор за цесия са прехвърлени права по процесия договор за поръчка, и само доколкото е налице опосредяване чрез това мандатно правоотношение – и права и задължения по непроцесния по делото предварителен договор. Поради това, за да определи цената и родовата подсъдност на двата иска за нищожност на процесните договори за поръчка и цесия, въззивният съд не е изследвал стойността на непроцесния предварителен договор – в каквато насока е останалата част от формулировката на този въпрос, а е установил стойността (в размер 100 000 евро) на самите процесни договори за поръчка и за цесия, която стойност е посочена ясно в първия от тях и е определяема за договора за цесия, тъй като с него са прехвърлени правата по договора за поръчка.
При това положение, дори и по пътя на уточнението (също съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) да се приеме, че третият, формулиран от жалбоподателката К. въпрос, е обуславящият изхода на делото, процесуалноправен въпрос – кой е първоинстанционният съд, родово компетентен да разгледа иск за прогласяване нищожност на договор за поръчка и иск за прогласяване нищожност на договор за цесия, – то и този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това е така, защото отговорът на този въпрос ясно и еднозначно следва от разпоредбите на чл. 104, т. 4, предл. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ГПК, а именно: родово компетентен е окръжният съд, когато стойността на тези договори или на единия от тях е над 25 000 лв., респ. – районният съд, когато стойността и на двата договора е до 25 000 лв.; до каквото разрешение е достигнал и въззивният съд в обжалваното определение.
От горното е очевидно, че не е налице и твърдяната от жалбоподателите „очевидна“ неправилност на обжалваното въззивно определение.
В заключение – касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 17553/17.07.2019 г., постановено по частно гр. дело № 5245/2019 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: