ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.42
София, 31.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА Ч.гр.дело № 411/2012год.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 256/11.01.2013г., подадена от З. Д. П., с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №2 от 04.01.2013г. в частта за разноските като й се присъдят същите в пълен размер -200лв.
В молбата се твърди, че искането е направено своевременно, че действително сторените в производството разноски са в общ размер 200лв.,че е представен списък на разноските, както и, че съдът е пропуснал да ги присъди.
Насрещната страна Д. П. К., чрез процесуалния си представител адв. Т. взема становище за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С определение №2 от 04.01.2013г., ВКС е оставил без разглеждане подадената от Д. П. К., чрез пълномощника адв. Т., частна касационна жалба срещу определение № 418/06.06.2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 407/2012г., по описа на Врачански окръжен съд, гражданска колегия. С отговора по частната жалба насрещната страна е заявила искане за присъждане на разноски като е представила списък на разноските и адвокатско пълномощно за представителна власт на адв.Г.. С цитираното определение ВКС не се е произнесъл по това искане.
Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника и с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за прекратяване на производството – частната касационна жалба е оставена без разглеждане поради недопустимост на същата, молителката – ответник по частната жалба, има право да получи направените разноски по производството до момента. Видно е, че тя е заплатила 200лв. адвокатско възнаграждение. Размерът на възнаграждението не е прекомерен с оглед характера на производството и обема на осъществената защита. Правилото е, че се присъждат разноски, които са направени и доказателствата за които са представени по делото. Предвид това и при съобразяване на доказателствата по делото в полза на молителката се дължат разноски в размер 200лв. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде изменено като Д. П. К. се осъди да заплати на З. Д. П. на основание чл.78 ал.4 от ГПК сумата 200лв.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение №2 от 04.01.2013г. на ВКС по ч.гр. д. № 411/2012г. в частта му за разноските като ОСЪЖДА Д. П. К. да заплати на З. Д. П. на основание чл.78 ал.4 от ГПК сумата 200лв. разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
: