Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 04.03. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.02.2020 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 512 /2020 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изреч. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. Д. и Ц. Д. Д. срещу определение № 233 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 4519 /2019 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели Д. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 76 от 28.11.2005 г. по гр. дело № 149 /2005 г. на Врачанския районен съд.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, излагат довода, че са открили писмените доказателства на 24.06.2019 г., които дотогава са им били неизвестни и това обосновава допустимостта на молбата на отмяна, тъй като в противен случай правата им ще бъдат непоправимо ощетени.
Насрещните страни Н. П. П. и З. Д. П. в писмен отговор оспорват частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното:
В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителите при неговото решаване (основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1т.1 ГПК), установяващи, че молителите са придобили правото на собственост върху имота, доколкото обуславят извода, че за процесния имот, придаден по дворищнорегулационен план, е заплатено дължимото обезщетение.
Производството по така подадената молба за отмяна е недопустимо. Според задължителните указания на т.8 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), подадена при действието на ГПК (ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232,ал.1 ГПК (отм.). С оглед датата на влизане в сила на решението № 76 от 28.11.2005 г. по гр. дело № 149 /2005 г. на Врачанския районен съд на 21.12.2005 г. и като се отчете, че молителите не се позовават на отменително основание , което да е настъпило след влизане в сила на решението, е видно, че към 01.03.2008 г. – датата на влизане в сила на действащия ГПК, е изтекъл на 21.12.2006 г.) още при действието на отменения процесуален закон, едногодишният преклузивен срок по чл.232,ал.1 от ГПК (отм.). Както е посочено в мотивите на тълкувателното решение, оставянето без разглеждане на молбата за отмяна , подадена при действието на ГПК от 2007 г., но при изтекъл преклузивен срок до влизането на закона в сила, ще има същите правни последици, ако молбата за отмяна на влязлото в сила решение беше подадена при действието на отменения ГПК и при изтекъл пределен срок от една година по чл.232 ГПК (отм.). И в двата случая няма да се стигне до разглеждане на молбата за отмяна по същество.
По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното:
Изводът на състава на ВКС, че по отношение на молбата за отмяна на посоченото основание е изтекъл едногодишният преклузивен срок, предвиден в чл.232,ал.1 от ГПК от 1952 г. (отм.), е законосъобразен, в съответствие с правната норма и задължителните за съдилищата указания, приети с т.8 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими в случая, към този извод няма какво да се добави, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК настоящият състав препрати към мотивите на обжалваното определение.
При извод за изтекъл още при действието на отменения ГПК преклузивен срок е неоснователен доводът на частните жалбоподатели, че молбата им е допустима, тъй като са открили писмените доказателства на 24.06.2019 г., поради което от него не следва извод за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Молителите не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 233 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 4519 /2019 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.