4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
С., 08.01. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 6313/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат Р. Х. срещу въззивно решение № 116 от 12.06. 2013 г. по гр. дело № 147/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 46 от 19.03.2013 г. по гр.д. № 3023/2012 г. на Кърджалийския районен съд са уважени предявените от С. Х. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като е признато за незаконно уволнението и е отменена заповедта, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и е възстановена на заеманата до уволнението длъжност „технически секретар, домакин”.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че неправилно съдилищата приели въз основа на събраните писмени доказателства, длъжностите „технически секретар, домакин” и „деловодител архивар” за идентични, тъй като това противоречало на представените длъжностни характеристики. Поддържа, че от мотивите на съда не ставало ясно обсъден ли е протокол от 10.08.2012 г., на който ищцата се е позовала с оглед закрилата по чл.333, т.5 КТ и след като същият е приет от първоинстанционния съд за неистински, то на основание чл.194, ал.3 ГПК заедно с препис от решението е следвало да се изпрати за проверка на прокуратурата. Неспазването на тази процедура водела до порочност на обжалваното решение. Отказът на въззивния съд да приеме като доказателство гр.д. № 374/2013 г. на Кърджалийския районен съд бил в нарушение на чл.7, чл.9 и чл.10 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. Х. М. в писмен отговор, подаден чрез адвокат М. Ч. изразява становище, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срока по чл.287 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от С. Х. М. срещу [фирма] искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 130 от 28.08.2012 г. и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност са уважени. Приел е, че не е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, тъй като липсва реално съкращение на щата. Въз основа на събраните по делото доказателства е извел изводът, че съкратената длъжност „технически секретар, домакин” и новообразуваната „деловодител, архивар” са идентични, тъй като основната трудова функция е една и съща, а допълнителните съпътстващи я задължения, не водят до нейната промяна. По отношение на защитата по чл.333, ал.1, т.5 КТ е приел, че такъв довод не е бил въведен в исковата молба, а и не това е основанието за уважаване на исковете, а обстоятелството, че не е налице реално съкращение на щата.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Развитите в изложението оплаквания се отнасят до извода на съда, че не е налице реално съкращаване на щата, изведен въз основа на събраните по делото доказателства. Тези оплаквания са свързани с правилността на въззивното решение и са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Липсата на въведен, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос възпрепятства възможността за обосноваване на допълнителните основание по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, на които жалбоподателят и не се е позовал. Наведеното оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не изпълнил задължението си по чл.194, ал.3 ГПК също не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се е отразило върху решаващият му извод за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Исковете са уважени, по съображения, че не е налице реално съкращение на щата, т.е. не е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Оплакването, че в нарушение на процесуалните правила съдът отказал да приложи като доказателство гр.д. № 374/2013 г. на Кърджалийския районен съд също не обосновава допускане на касационно обжалване. Доказателствено искане за прилагане на посоченото дело не е правено пред въззивната инстанция и същата не се е произнасяла по него.
От изложеното следва, че не е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лева.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 12.06. 2013 г. по гр. дело № 147/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на С. Х. М. от [населено място], [улица], обл. К. сумата 300 лв., направени разноски за касационното производство
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: