О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
Гр. София 13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1049/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
М. С. С. от гр. Д. е подала касационна жалба вх. № 6* от 22.07.2009 г. срещу въззивното решение № 77 от 15.04.2009 г. по в.гр.д. № 525/2008 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, първи състав, в частта, с която е оставено в сила решение № 28 от 12.08.2008 г. по гр.д. № 603/2007 г. на Д. районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че В. Ж. Д. е собственик на ? ид.ч. от апартамент в гр. Д., бул.”Д” № 26, вх. А,ет.4, ап.10 с площ 75.31 кв.м., представляващ самостоятелен обект № 2* попадащ в сграда № 2* в поземлен имот № 2* ведно с избено помещение № 35 с площ от 4.60 кв.м. и 2.66% от общите части на сградата и е била допусната съдебна делба на жилището при квоти: ? идеална част за В. Ж. Д. и ? идеални части за жалбоподателката.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 947 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 4236/2007 г. и на решение № 65 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 3814/2007 г. на ІІІ г.о. и б/ въпросът за трансформацията на лично имущество, вложено за придобиване на вещи по време на брака, според касаторката е от значение за точното прилагане на закона, а въззивният съд бил изградил изводите си на базата на предположения, а не върху приетите за установени правнозначими факти.
Ответницата по касация В. Ж. Д. от гр.. Димитровград е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки по чл.280, ал.1 ,т.т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Въззивният съд се е позовал на удостовереното в нотариален акт № 35, т.І, нот.дело № 78 от 22.02.1982 г., че жилището е било отстъпено по време на брака на Д. Т. Б. с Ж. К. Б. , със заповед № 2371/07.12.1976 г. на председателя на ИК на ОбНС Д. като обезщетение срещу отчужден друг техен имот, поради което е приел, че имота е бил в режим на съпружеска имуществена общност /чл.13, ал.1 СК от 1968 г./. Прието е за недоказано апартаментът да е бил придобит на лично основание от Д. Б. наследяване от баща й Т. М. /починал през 1978 г./. Единственото доказателство в тази насока е било писмо изх. № 860/05.03.1976 г. на ОбНС, отдел „СА” – Д. до Т. М. за представяне на документи, свързани с исканото от него обезщетение за отчуждаващ му се имот. От този документ, според въззивния съд, не би могъл да се обоснове категоричен и несъмнен извод, че става въпрос за същия недвижим имот, а така също нямало данни дали Т. М. не е притежавал други недвижими имоти, за които е възможно да се отнася въпросното писмо. Окръжният съд е приел по-нататък, че не е доказана пълна или частична трансформация на лично имущество на Д. Т. Б., за да е била тя индивидуален собственик на отчуждения имот, нито че същата е изплатила изцяло с нейни лични средства сумата 6000 лева, съставляваща разликата между стойността на отчужденото и на отстъпеното в обезщетение право. В същото време, съдът е приел за доказано участие на Ж. К. Б. при изплащане на въпросната разлика, който съгласно квитанция № 1839/16.05.1991 г. на ДСК- Д. превел от своя сметка по сметката на Д. Б. сумата 1408.71 лева по жилищен заем. Въззивният съд е приел, че със смъртта на Ж. Б. на 09.03.2006 г., съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновенна съсобственост между наследниците му по закон – преживялата съпруга Д низходящата В. Д. при права: ? идеални части за първата и ? идеална част за втората от тях. С оглед на това, окръжният съд е приел, че Д. Б. се е разпоредила валидно само с реално притежаваните от нея права и покупко-продажбата от 27.07.2006 г., предмет на нотариален акт № 1* т.VІІ, рег. № 6* нот.дело № 707/2006 г. има прехвърлителен ефект в полза на М. С. С. само по отношение на ? идеални части от процесния имот.
Решението не противоречи на решение № 947 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 4236/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е разгледан случай, при който е установено, че имотът е придобит през време на брака, но като обезщетение за отчужден личен имот на бившата съпруга. В настоящия казус обаче тъкмо това не е било установено, а въззивният съд е приел, че процесното жилище е отстъпено като обезщетение срещу отчужден друг имот, принадлежащ на двамата съпрузи.
Решение № 65 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 3814/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. пък касае случай, при който е опровергана презумпцията за съвместен принос на съпрузите в прдобиванията по време на брака, доколкото е било доказано, че при покупката на процесния терен са били вложени средства с извънсемеен произход – единият съпруг бил дарен от баща си със сума, надвишаваща продажната цена.
Следователно, липсва основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК „Т”, според най-широкото определение на понятието се състои в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното в него правило, и съответно неточното му прилагане е създаване на правило, различно от установеното в закона. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателката не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито твърди, че е налице произнасяне за първи път по аналогичен правен спор или че с решението на въззивния съд е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Оплакванията за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК могат да бъдат проверявани само ако е налице поне една от алтернативно посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, каквато обаче в случая липсва.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 15.04.2009 г. по в.гр.д. № 525/2008 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, първи състав, по жалба вх. № 6* от 22.07.2009 г., подадена от М. С. С. от гр. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: