О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 20.01. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4944/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. И. Д. от гр. С. чрез процесуален представител адвокат М против въззивно решение на СГС, ІV-Д отд. № 152/22.04.2008 г. по гр. д. № 2983/2007 г. в частта, с която са уважени предявените от Ц. Т. Г. против Ц. И. Д. с правно основание чл. 33 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, като е унищожен на основание чл. 33 ЗЗД, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, сключения с нот. акт № 58 от 15.05.2006 г., том ІІ, дело № 45 на нотариус В. К. договор, с който Ц. Т. Г. е продала на Ц. И. Д. свой собствен недвижим имот, представляващ ? идеална част от поземлен имот № 1* кв. 24 по плана на гр. С., м. „С”, с площ 508 кв.м. по скица, а по документи 509 кв.м., при съседи: от две страни-улици, поземлен имот без номер и УПИ № І* за сумата 8000 лв. и Ц. И. Д. е осъдена да върне на Ц. Т. Г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД полученото по силата на унищожения договор владение върху ? идеална част от описания по-горе недвижим имот, както и да й заплати на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 660 лв. разноски по делото, в полза на СРС държавна такса от 213.87 лв., а в полза на СГС – 106.94 лв. държавна такса.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради това че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са повдигнати като съществени следните въпроси: наличие на съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение, като са тълкувани превратно събраните по делото доказателства, в резултат на което в разрез с изискванията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД съдът е приел, че следва да се върне владението върху ? идеална част от имота, тъй като договорът бил унищожен. Останал е открит въпроса за насрещната престация на ищцата, която е получила 8000 лв. от продажбата на процесната ? ид. част; неточно приложение на материалния закон относно изискването на чл. 33 ЗЗД за наличие на крайна нужда, т. е. ищцата да е сключила договора именно поради това си състояние и съществено да е нарушена еквивалентността на престациите на двете страни, което в конкретния случай не се подкрепя от доказателствата по делото. Поставените въпроси са съществени за делото, тъй като ако не бяха извършени горепосочените нарушения съдът би взел противоположно решение. В този смисъл решението е необосновано.
С допълнение към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е възпроизвено съдържанието на приложеното с касационната жалба изложение и допълнително е посочено, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в р. № 283/9.05.2006 г. по гр. д. № 200/2005 г., ІІ г.о., според което крайна е нуждата от средства за удовлетворяване на ежедневните нужди от храна, медикаменти и режийни разноски, но изложените доводи касаят правилността на решението по чл. 281, т.3 ГПК.
За ответницата по касация Ц. Т. Г. жалбата е оспорена с отговор-възражение от процесуален представител П. Т.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, като взе предвид доводите на страните В касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
За да уважи иска с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е посочил, че предпоставки за унищожаване на договор на това основание са едната страна да е била в крайна нужда, да е сключила договор именно поради това си състояние и съществено да е нарушена еквивалентността на престациите на страните по договора. От фактическа страна е прието за установено, че ищцата е имала неотложна и сериозна нужда от парични средства с оглед водените от нея дела за защита право на собственост върху недвижим имот. От друга страна ищцата е с минимален доход от пенсия, не е имала към кого да се обърне за издръжка и не е притежавала други имущества, от които да получава доходи. Атакуваният договор е сключен от ищцата именно поради нуждата от пари, за да може с продажната цена да се удовлетворят кредиторите й. Съществено е разминаването в еквивалентността на престациите на страните, като получената от ищцата продажна цена е в размер на около 1/3 от действителната цена на притежаваната от нея идеална част от имота /в атрактивен район с повишено търсене/ и договорът е сключен при явно неизгодни за нея условия. Основателен е искът за връщане на даденото по унищожаемия договор на основание чл. 34 ЗЗД, което основание изцяло се покрива с хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД-връщане на получено на отпаднало основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В конкретния случай касаторът е посочил съществени материално и процесуалноправни въпроси, тъй като обуславят съдържанието на крайното решение, но не е обосновал изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по тези въпроси съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Доводите на касатора не обосновават основанието за допустимост на касационното обжалване, а неправилност на решението по съществото на спора по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Решението на ВКС № 283/9.05.2006 г., постановено по гр. д. № 200/2005 г., ІІ г. о. по прилагането на материалния закон /чл. 33 ЗЗД/ не е относимо към конкретния случай, тъй като фактическите обстоятелства са различни.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-Д отделение № 152/22.04.2008 г., постановено по гр. д. № 2983/2007 г. по касационна жалба от Ц. И. Д. чрез процесуален представител адвокат М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: