О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София 13.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 746 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. А. Я. чрез пълномощник адв.Т. В. срещу решение № 266 от 15.02.11г.,постановено по гр.дело № 606/10г.г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решението от 13.05.10г.по гр.дело № 429/07г.на Софийски градски съд.С него са отхвърлени предявените от Б. А. Я. срещу И. И. Ц.,Т. И. С.,Ж. Г. Ж. и И. П. Ж. искове по чл.135 ЗЗД,както и предявените срещу И. И. Ц. евентуални искове за присъждане на сумата 30 000 евро,представляваща равностойност на недвижим имот и сумата 9700 лв- направени в същия ремонтни разходи.В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба Ж. Г. Ж. и И. П. Ж. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая изложението към касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК.Основанието по чл.280 ал.1 ГПК е посочено бланкетно,не се сочи задължителна практика на ВКС,в противоречие с която да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на това основание.
Преценката на доказателствата,в т.ч.и на цитираното удостоверение,издадено от А. за вписване, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,което би било касационно основание по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.В т.1 от ТР № 1/10г.по тълк.дело № 1/09г.е разяснено,че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият в изложението въпрос:„Бездействието от страна на третите лица по отношение на изясняването на фактически обстоятелства,свързани със собствеността на имота и изпълнението на поети от праводателя задължения следва ли да се счита за недобросъвестност”не е относим към крайния извод на съда и в този смисъл не сочи за наличието за общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как разрешен от въззивния съд правен въпрос влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.По въпросите кои факти определят качеството кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД;кога сделката е увреждаща кредитора;кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице съдебната практика е уеднаквена с решение № 639 от 6.10.10г.по гр.дело № 754/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 266 от 15.02.11г.,постановено по гр.дело № 606/10г.на Софийски апелативен съд по жалба на Б. А. Я..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.