ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42
София 22.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 538/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Юве“ О. – гр. С. срещу Решение от 21.ІV.2008 г. по гр.д. № 8648/ 2006 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV”б” отд., с което е оставено в сила Решение от 15.VІІІ.2006 г. по гр.д. 4292/ 2004 г. на СРС, 73 с. в частта, с която предявените от “К” О. – гр. С. срещу “Юве” О. – гр. С. искове са уважени: за сумата 2500 лв. – възнаграждение по договор за поръчка, за сумата 1012.50 лв. – обезщетение за забавено плащане и за сумата 202.50 лв. – ДДС и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената част на исковете и е постановено друго, с което са уважени: искът за възнаграждение и за сумата 1273 лв., искът за обезщетение за забавено плащане и за сумата 60.12 лв., и искът за ДДС и за сумата 20.97 лв. Или с решенията на двете инстанции исковете са уважени: за възнаграждение в размер на 3773 лв., за обезщетение за забавено плащане – 1072.62 лв. и за ДДС – 223.47 лв., срещу който резултат е насочена касационната жалба на ответника.
Жалбоподателят излага, че решението в тази част е незаконосъобразно – при едни и същи доказателства първоинстан – ционният съд е приел, че ищецът не е изпълнил точно договора за поръчка, неизправна страна е, поради което не може да се ангажира в пълен размер отговорността на ответника, а въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнил договора и исковете са основателни. Затова жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят излага и подробни съображения за основателността на касационната жалба, които се свеждат до неправилни и неотговарящи на фактите по делото изводи на въззивния съд за изпълнение на задълженията на ищеца, поети с Договора за поръчка от 15.V.2001 г. и оттам – неправилност на приетото, че исковете са основателни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, идентични с изложените в касационната жалба.
Ответникът по жалбата “К” О. – гр. С. с Отговор на касационната жалба от 15.ІХ.2008 г. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, като излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно са уважени предявени при условията на обективно съединяване осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, като поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на постановеното решение относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 286 ЗЗД и на иска по чл. 86 ЗЗД, и в какъв размер исковете са основателни, за което съдът е изложил съображения за поетите от страните задължения с Договора за поръчка от 15.V.2001 г. и за изпълнението им.
Поддържаните от жалбоподателя доводи, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото (малко съдебна практика по договора за поръчка и необходимост от правилно и непротиворечиво решаване на спора между страните) не са доводи, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Поддържаното от жалбоподателя основание, по същество представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като разрешеният от съда материалноправен въпрос, обуславящ основателност на предявените искове, няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а има значение с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора на страните по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 21.ІV.2008 г. по гр.д. № 3848/ 2006 г. на Софийски градски съд, ІV ”б”отд., с което исковете са уважени.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: