О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 42
София, 29.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 754 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. с. к. „С”, гр. С. против въззивно решение на Софийски градски съд от 11.02.2009 год., по гр.д. № 3524/2007 година, с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 19.09.2007 год., по гр.д. № 16 871/2005 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор, в качеството му на ищец, обективно съединени искове срещу Е. К. Г. Л. , упражняващ търговска дейност под фирма „Бомел – Ч. А. К. Л. ” по чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД за сумата 9 000 лева, общ сбор от неплатените месечни вноски наемна цена по договор за наем от 05. 11. 1998 год., в периода – м. ноември 2000 година – м. март 2005 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 263.72 лева- обезщетение за забава върху същите за времето от 05. 12.2000 год. до 31.05.2006 година.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон – чл.103 ЗЗД, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловите крайния правен резултат по делото материалноправни въпроси – „за възможността при наличие на трайно и доказано неизпълнение на поети по договора задължения, неизправният съконтрахент да черпи права от собственото си неправомерно поведение и за възможността да бъде възприето за подобрение на вещта, онова, което може да се отдели от нея без да бъде нарушена функционалността и, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че съдебно предявените вземания за наемна цена са с определени падежи, които съгласно раздел ІІІ, т.4 във вр. с т.5 от сключения между страните на 05. 11.1998 година наемен договор за недвижим имот, находящ се в с. комплекс „С” в гр. С., ул.”К” №1 и представляващ незавършени тенискортове с №-ра 4,5 и 6- разположени между тенискортове № – ра 2 и 3, тренировъчно футболно игрище, бетонна алея и ресторант на комплекса са настъпили преди предявяване на исковете за тяхното плащане, поради което ответникът, който не е установил в хода на процеса да е престирал дължимите суми е изпаднал в забава по отношение на същите и предпоставките на закона за ангажиране договорната му отговорност по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.231, ал.2 ЗЗД – за реално изпълнение и за обезщетение, са налице.
Същевременно въз основа на съдържанието на договорната клауза на т. 20, р.V от сключения наемен договор и след преценка на събраните по делото доказателства Софийски градски съд е счел за основателно направеното от ответника в хода на първоинстанционното производство / с.з. от 14. 11.2006 год./ евентуално правопогасяващо възражение за прихващане на изразходваните от него суми за извършени в процесния имот трайни подобрения с дължимия наем.
Позовавайки се на пазарната стойност на последните, значително надхвърляща стойността на претендираната наемна цена и обезщетението за забавата върху нея, според допуснатата и изслушана съдебно- техническа експертиза, въззивният съд е изградил и крайният си правен извод за неоснователност на предявените искове.
Следователно първият поставен от касатора въпрос на материалното право -за възможността при наличие на трайно и доказано неизпълнение на поети по договора задължения, неизправният съконтрахент да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като неотносим към конкретния правен спор, не е бил предмет на обсъждане в обжалваното въззивно решение.
Съобразена в тази вр. действащата процесуалноправна уредба на касационното производство по ГПК в сила от 01.03.2008 год./ и установеният с нея факултативен инстанционен контрол на ВКС, като обусловен от наличието на изчерпателно изброените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, главната от които е поставеният от касатора въпрос на материалното и /или процесуално право да е намерил своето разрешение в решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, налага правен извод, че в разглеждания случай елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1 ГПК не са осъществени.
Дори и да се приеме, че въпросът е неточно формулиран от касатора и всъщност той се свежда до приложението на чл.63, ал.1 ЗЗД, то поддържаното основание по чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК за селектиране на касационните жалби- допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване, в случая не е налице.
Критерият за селекция, на който страната се позовава изисква разрешеният от въззивната инстанция специфичен за конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил неговият краен резултат да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Доколкото, обаче, точното прилагане на закона в разглежданата законова хипотеза е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или е предпоставено от необходимостта да бъде променена създадената непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото – когато произнасянето по поставения въпрос е предизвикано от необходимостта по пътя на корективното тълкуване да бъде премахнато несъвършенството на закона- неяснота или непълнота на правната норма или поради настъпила промяна в обществените отношения да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, то несъмнено е, че въпросът, свързан с приложението на чл.63 ЗЗД, по който създадената от ВКС съдебна практика е трайно непротиворечива, не попада в обсега на сочения селективен критерий.
Що се касае до обосноваността на изводите на въззивния съд, свързани с добросъвестността на наемателя и неговата изправност като съконтрахент, то този въпрос е относим към правилността на съдебния акт и като касационно основание по чл. 281,т.3 ГПК не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Необходимо е единствено в тази вр. да се отбележи за прецизност, че исковите претенции на настоящия касатор са отхвърлени не поради престирана от наемателя в срок наемна цена и добросъвестно изпълнени от него задължения по наемния договор, а поради погасителното действие на съдебното възражение за прихващане, на направеното от него в срок и възприето за основателно, което е в съгласие с даденото в т.6 на ТР на ОСГК № 1/2001 год. разрешение.
Допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол, въведена с чл.280, ал.1,т.3 ГПК отсъства и по отношение на втория формулиран от касатора въпрос на материалното право.
Освен, че преценката дали направеното от наемателя подобрение в наетия чужд имот има характер на постоянно или краткотрайно такова е всякога осъществима въз основа на конкретните, събрани по делото доказателства, поради което не би могло да съществува едно общо разрешение, каквото е искането на касатора.
Що се касае до критериите за разграничение, обаче, то този въпрос на материалното право попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, но обстоятелството, че отговор на същия е категорично даден със задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 6/74 год. и ТР на ОСГК № 85/68 год., само по себе си, изключва и възприемането му като значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя смисъл в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 11.02.2009 год., по гр.д. № 3524/ 2007 година, по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: