О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 01.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №652/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ю. В. като пълномощник на С. К. С. против решение № 152 от 03.02.2011 г. по гр.д. № 3175/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който касае контрола за законосъобразност на свикването на общо събрание на Етажната собственост по реда на чл. 12, ал.4 ЗУЕС. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ЗУЕС е нов и по неговото прилагане липсва съдебна практика.
Ответниците по касация И. П. Я., М. М. Я., Е. Ц. Н., З. С. Н., В. П. М. и С. С. П. изразяват становище, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2746 от 23.09.2010 г. по гр.д. № 4026/2010 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от С. К. С. против Етажната собственост на сградата, находяща се в [населено място], [улица], за отмяна на решението на общото събрание на ЕС за избор на нов управител, взето на 16.03.2010 г. Отменено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът на С. С. против ЕС за отмяна на решението на ОС на ЕС, взето на 16.03.2010 г. относно освобождаването на И. П. Я. от избора му за лице по чл. 57 ЗУЕС и в тази част е постановено друго, с което искът на С. е уважен, като е отменено решението на ОС на ЕС за освобождаване на Я.. Въззивният съд е приел, че общото събрание на 16.03.2010 г. е свикано по реда на чл. 12, ал.4 от ЗУЕС от Кмета на [община] по искане на етажни собственици, притежаващи повече от 20 % идеални части от общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица], поради отказ на управителя на ЕС- С. С., да свика събрание. Събранието е било свикано по предвидения за това ред чрез покана, в която е била посочена датата на провеждането му, дневния ред и административния адрес на етажната собственост, на който всички етажни собственици са били уведомени. Събранието е проведено при условията на чл. 15, ал.2 ЗУЕС един час след посочения в поканата за провеждането му и по предварително обявения дневен ред, включващ и избор на нов управител. Събранието е председателствувано от член на контролния съвет на ЕС, тъй като към момента на провеждането му мандатът на ищцата като управител е бил изтекъл. Съставен протокол от общото събрание, в който са вписани присъствуващите лица, включително и упълномошените представители на собствениците, които не са могли да вземат участие лично. В обобщение съдът е направил извод, че при свикването и провеждането на общото събрание на 16.03.2010 г. не са били допуснати нарушения на установените в ЗУЕС процедурни правила.
Правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване е за предпоставките за свикване на Общо събрание на етажната собственост по реда на чл. 12, ал.4 ЗУЕС. По преценка на настоящия състав нормата на чл. 12 ЗУЕС е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея точно е посочено, че общото събрание на ЕС може да бъде свикано и по искане на собственици, които имат най- малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Искането трябва да бъде писмено и се отправя до управителния съвет/ управителя/, който свиква общото събрание в 10 – дневен срок от съобщаването му. Когато управителят не свика събранието в този срок, нормата на чл. 12, ал.4 ЗУЕС преди изм. ДВ бр. 57/ 2011 г. предвиждаше искането да се отправи до кмета на общината / района/, който свиква събранието в 14-дневен срок по реда, предвиден в този закон. След изменението на чл. 12, ал.4 ЗУЕС- ДВ бр. 57/ 2001 г. когато управителят не свика общото събрание по искане на собствениците, притежаващи над 20 на сто от идеалните части в срока по ал.3, събранието може да бъде свикано от тях. Само обстоятелството, че ЗУЕС е нов и по приложението на чл. 12, ал.4 от него няма формирана трайна съдебна практика, не обосновава наличието на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, след като нормата е достатъчно ясна и тълкуването й не поражда правни проблеми.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са наведени и други доводи, свързани с неправилно приложение на материалния закон, но във връзка с тях няма поставен конкретен правен въпрос, нито е обоснована някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК, касационната инстанция няма правомощието да извлича правния въпрос от изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК или от касационната жалба, нито в производството по чл. 288 ГПК може да преценява законосъобразността на изводите по предмета на спора.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 03.02.2011 г. по гр.д. № 3175/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: