О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 10.05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 669 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.РБ срещу решение № 212 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 403/2017 г. на Апелативен съд П., с което се потвърждава решение № 662 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 1396/2016 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която е уважен предявения иск от И. В. У. срещу П. РБ за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 и 4 ЗОДОВ.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложение към касационната жалба и допълнение към него се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по уточнения от настоящия състав на Върховния касационен съд, при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос за необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата по ЗОДОВ и вредите на пострадалия. Според касатора, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.2; ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК, т.11 и решения за уеднаквяване на съдебната практика на ВКС. Отделно се поддържа, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
От И. В. У. не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, съдът е приел, че държавата отговаря по предявения иск на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем на 09.03.2009 г. за престъпление по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и е било образувано НОХД № 980/2014 г. на Районен съд Враца, по което И. В. У. е признат за невиновен и оправдан, а присъдата е потвърдена с решение на Окръжен съд Враца и е влязла в сила от 08.05.2015 г. Според въззивния съд, наказателното преследване през периода от 10.02.2012 г. до 08.05.2015 г. се е отразило негативно върху емоционалното състояние и психиката на ищеца, който е претърпял реално неимуществени вреди и независимо от по-леката мярка за неотклонение, обвинението е рефлектирало върху начина му на живот и отношенията с неговите познати и приятели, поради което справедливото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева.
При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. От мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че решението на съда е израз на предоставената му от закона правораздавателна власт, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, във връзка с необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата по ЗОДОВ и вредите на пострадалия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 403/2017 г. на Апелативен съд П..
П. РБ не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл.84, т.1, пр.2 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.