О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
[населено място], 12.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1079/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Път инвест“ООД /н/ и „Реал про“ЕООД против решение №158/17.07.2017г. по в.т.д.№177/17г. на Великотърновски апелативен съд , с което след отмяна изцяло на решение №30 от 23.02.2017г. по т.д.№155/2014г. на Окръжен съд Плевен е обявено на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Път инвест“ООД/н/ извършеното от дружеството на 02.10.2012г., след началната дата на неплатежоспособността /06.01.2012г./ погасяване на изискуемо парично задължение към „Реал про“ЕООД по споразумение от 01.10.2012г. в размер на сумата 66 583 лв.,чрез превод по сметка; „Реал про“ЕООД е осъдено да заплати за попълване масата на несъстоятелността на „Път инвест“ООД/н/ посочената сума,както и държавна такса за двете инстанции.
В касационните жалби /еднотипни по съдържание и искания/ са изложени доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение.Последният порок се обосновава с неправилно тълкуване и приложение на нормата на чл.646 ал.5 ТЗ, изключваща определена категория плащания от приложното поле на т.3 на чл.646 ал.2 ТЗ.
Ответниците по касационните жалби „Алфа банк“АД Гърция /ищец в първоинстанционното производство/ и „Юробанк България“АД /трето лице-помагач на страната на ищеца/ в писмени отговори /също с идентично съдържание/ изразяват становища за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на изложените в жалбите доводи срещу правилността на въззивното решение.
Синдикът на „Път инвест“ООД/н/ – В. С. е представила писмен отговор само на касационната жалба , депозирана от дружеството в несъстоятелност, считайки,я за неоснователна.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и съобразно изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което ги намира за допустими.
При преценката си за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение настоящият състав съобрази следното:
Производството пред Плевенски окръжен съд е образувано по искова молба на „Алфа банк“АД срещу „Път инвест“ООД/н/ и „Реал про“ЕООД с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ /а в условията на евентуалност спрямо този иск – чл.646 ал.2 т.1 ТЗ/ и чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД.Наведени са твърдения за извършено от първия ответник в полза на втория погасяване на изискуемо /евентуално неизискуемо/ негово парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособностто и в 6-месечен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ и е направено искане за обявяването му за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността по специалния,предвиден в чл.646 ал.2 ТЗ ред. Първата инстанция е отхвърлила така предявените искове по съображения за осъществени предпоставките на чл.646 ал.5 ТЗ,изключващи приложимостта на специалните хипотези по чл.646 ал.2 ТЗ.
За да отмени решението на окръжния съд Великотърновски апелативен съд е приел за установени с безспорни доказателства,ангажирани в производството пред първата инстанция, обстоятелствата по наличие на две заемни правоотношения между ответниците,които същите са уредили с подписано при участието и на други юридически лица споразумение от 01.10.2012г.,с което са приели дължимост на остатъчно вземане на „Реал про“ЕООД от „Път инвест“ООД в размер на 66 583 лв.,за плащането на което е определен падеж на същата дата; плащането на сумата е извършено с кредитен превод на 02.10.2012г.; на 30.11.2012г. ищецът „Алфа банк“АД е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Път инвест“ООД,по която е образувано т.д.№269/12г. по описа на ПлОС,а с влязлото в сила положително за кредитора решение началната дата е определена на 06.01.2012г. При така възприетата за установена фактическа обстановка съдът е направил изводи за допустимост на предявения главен иск по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и за наличие на визираните в разпоредбата предпоставки за неговото уважаване,тъй като е налице плащане на изискуемо вземане , извършено от длъжника в т.нар. „подозрителен период“ преди подаването на молбата за откриване на производството по неговата несъстоятелност. Възражението на втория ответник, поддържано в хода на делото пред двете инстанции,че изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и е извършено в 30-дневен срок след неговия падеж /с което са осъществени предпоставките на чл.646 ал.5 ТЗ/, е прието от въззивния съд за допустимо на основание §14 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ.бр.20/28.02.2013г./. Като спорен във връзка с преценката за наличието на предвидените в нормата предпоставки е определен въпросът дали процесното изпълнение попада в кръга на обичайната дейност на длъжника.Предвид липсата на легална дефиниция на това понятие, съдът, въз основа на аналогия с разпоредби на Закона за счетоводството, е приел,че обичайната дейност на едно търговско дружество по смисъла на ТЗ следва да се определи на база предмета му на дейност,регистриран в ТР.Като е изходил от този на ответника „Път инвест“ООД, ВтАС е намерил,че поемането на задължения по парични заеми и връщането им не може да бъде счетено като „обичайна дейност“ на длъжника,въпреки,че встъпването в подобни правоотношения е един от начините за набавяне на парични средства за осъществяване именно на предмета му на дейност. Посочено е,че да се приеме противното означава чрез разширително тълкуване на нормата на ал.5 на чл.646 ТЗ да се ограничи приложното поле на иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ,а с плащането, извършено в подозрителния период, е погасено задължение само към един от кредиторите, поставяйки го с това в привилегировано положение в противоречие с целта на производството по несъстоятелност.Поради осъществен фактическият състав на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и при липса на предпоставки за прилагане на изключението на ал.5 на същия член,съдът е прогласил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника на 02.10.2012г. плащане в полза на втория ответник.Искът за връщане на платеното в масата на несъстоятелността също е уважен с оглед акцесорния му характер.
Предпоставките за допускане на решението до касационен контрол са обосновани в касационната жалба на „Път инвест“ООД/н/ с твърдение,че в решението си ВтАС се е произнесъл по „материално-правен въпрос,а именно определяне на действията и сделките,които следва да се считат за част от обичайната дейност на търговеца по смисъла на чл.646 ал.5 ТЗ“.Посочено е,че обжалваното решение е „в противоречие с практиката на ВКС,в противоречие с други решения на съдилищата по аналогични правни казуси,а разглеждането на жалбата по същество е от значение за точното прилагане на закона,с оглед недопускане нееднаквото третиране на извършени от длъжника плащания при прилагането на разпоредбата на чл.646 ал.2 т.2 ТЗ и чл.646 ал.5 ТЗ“.
В приложеното към касационната жалба на „Реал про“ЕООД изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът определя като значим за изхода на делото въпросът „Какви действия и сделки следва да се определят като действия и сделки,извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията действия и сделки,извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца и какъв е обхватът на действията и сделките,попадащи в дефиницията на чл.646 ал.5 ТЗ „в кръга на обичайната дейност на длъжника“? Сочената като приложима допълнителна предпоставка на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /в ред. преди ДВ бр.86/17г./ – противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос, се обосновава с друго решение на ПлОС от 31.03.17г.,постановено по т.д.№159/14г.,с което същият състав на ПлОС е отхвърлил аналогични искове на същия кредитор срещу същото дружество в несъстоятелност и друг търговец,получил съответното плащане.Приложено е също така решение на друг състав на ПлОС – по т.д.№164/14г. , с което при аналогична хипотеза е възприето обратното разрешение и исковете са уважени. За обосноваване евентуалното искане за допускане на касационното обжалване при наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът се е задоволил да посочи единствено,че произнасянето на ВКС по поставения въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Макар,че разрешаването на поставения и от двамата касатори въпрос да е обусловило крайния извод на въззивния съд в постановеното от него решение,с което общият критерий, въведен с разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК и разяснен в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, се счита осъществен, нито една от касационните жалби не следва да бъде допусната до касационен контрол,поради липса на надлежно обоснована допълнителна предпоставка за извършването на селекцията. В касационната жалба на „Път инвест“ООД/н/ допълнителните критерии са изброени формално с цитиране на съответните текстове от закона,без да се сочи съответна задължителна практика на ВКС,нито влезли в сила решения на други съдилища,в които въпросът е разрешаван нееднозначно, нито се излагат съображения във връзка с твърдението,че произнасянето по въпроса с решението на ВКС би било от значение за точното прилагане на закони или за развитието на правото,обосноваващи необходимост от тълкуване по причините и с целите,посочени в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Последното важи и за частта от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на втория касатор – „Реал про“ЕООД, в която същият се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Що се касае до другия сочен от този касатор допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /в ред. преди ДВ бр.86/17г./, извод за наличие на противоречива съдебна практика не може да бъде направен от представените две решения на ПлОС,тъй като няма данни същите да са влезли в сила,съгласно подчертаното в т.3 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС изискване за окончателност на приложените от съдилищата разрешения.
Изложеното налага настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №158/17.07.2017г. по в.т.д.№177/17г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.