1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр. С., 12.06..2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 637 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. В. срещу решение № 198 от 24.01.2011г. по гр. дело № 5784/2010г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав, с което е потвърдено решение от 21.01.2010г. по гр. дело № 44662/2009г. на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав и ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 200 лв. – разноски по делото. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за установяване, че решение № 1427 от 07.02.2008г. по адм. дело № 7630/2007г. на Върховен административен съд е нищожно, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 800 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на СГС на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: относно приравняването на ефекта и последиците на недопустимите съдебни решения /контролирани в рамките на инстанционния контрол/ и нищожните решения /произнесени извън правораздавателната власт/; съществува ли правен способ за защита срещу произнесените извън правораздавателната власт съдебни решения.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради липсата на формулиран съществен материалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага съображения, че преценката дали едно решение е недопустимо или нищожно се прави във всеки отделен случай, като по този въпрос законът е ясен, не се нуждае от тълкуване, съществува постоянна съдебна практика относно недопустимостта и нищожността на съдебното решение и правните последици в двата случая, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд излага съображения, че нищожността на един съдебен акт се свързва с постановяването му от ненадлежен орган, състав на съда или липсваща обективирана воля, каквито обстоятелства в конкретния случай не се твърдят от ищеца, поради което не са обсъдени в решенията на СРС и СГС. Съобразявайки разпоредбите на чл. 130 и чл. 135 АПК, съдебният състав приема, че критерият нищожност предпоставя разгледан от съда въпрос, който е от компетенциите на орган извън системата на съдилищата. На основание чл. 297 ГПК въззивната инстанция излага доводи, че извън прерогативите на който и да било съд остава преразглеждането на формираната в хода на съответното производство воля на съответния съд. След като законът изрично признава възможност спорът да бъде отнесен до съд, а постановяването на решението по същество предпоставя извод на сезирания съд, че е компетентен да го разгледа, въззивният съд е направил извод, че не е налице нищожност на решението. Евентуалната неправилна преценка досежно подсъдността засяга допустимостта на акта, какъвто порок може да се изследва само в рамките на институционалния контрол, но не и по иск за нищожност на съдебното решение. Поради това застъпеното в решението на ВАС становище за естеството на акта на Надзорния съвет на [фирма] не подлежи на преразглеждане в производството по настоящия предявен иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Релевираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за недопустимостта и нищожността на съдебните решения е налице постоянна съдебна практика, съгласно която недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на условията за валидност, а именно когато не е прието от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписано и волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната неразбираемост на съдебния акт.
В настоящия случай решение № 1427/07.02.2008г. по адм. дело № 7630/2007г. на ВАС е валидно, тъй като е постановено от надлежен орган /Върховен административен съд по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу решение от 08.05.2006г. по адм. дело № 1175/2006г. на Софийски градски съд, Административно отделение/, от надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на ВАС /по предмет, по който съдът разполага с правораздавателна власт – по касационна жалба срещу решение на административен съд/, в писмена форма, подписано е и волята на съдебния състав е разбираемо и ясно изразена. Съдът, който разглежда делото по иск за прогласяване нищожност на решение на ВАС, не е компетентен да преценява правилността и законосъобразността на съдебния акт, постановен от надлежен състав на ВАС в рамките на правораздавателната му власт, изготвен в писмена форма от членовете на съдебния състав. ВКС не е инстанция по същество спрямо решенията на ВАС. В съотвествие с трайноустановената съдебна практика са изводите на въззивната инстанция, че евентуалната неправилна преценка на административния съд досежно подсъдността засяга допустимостта на акта, какъвто порок може да се изследва само в рамките на институционалния контрол, но не и по иск за нищожност на съдебното решение на ВАС.
По въпроса съществува ли правен способ за защита срещу произнесените извън правораздавателната власт съдебни решения също има формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която произнесените извън правораздавателната власт решения са нищожни и всяка страна, имаща правен интерес, може да се позове на тази нищожност, както инцидентно в исково производство, когато съответното съдебно решение има преюдициално значение, така и с отделен иск за установяване нищожността на съдебния акт.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат, а на основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер 1 440 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 24.01.2011г. по гр. дело № 5784/2010г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], Промишлена зона „Север“ на основание чл. 78 ГПК сумата 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.