О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр. София, 15.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3711 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г. С. срещу определение № 516 от 15. 06. 2017г. по гр. дело № 814/2017г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на П. Г. С. срещу решение № V-91 от 28. 10. 2016г. по в.гр.д. № 821/2015г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 336 от 27. 02. 2015г. по гр. д. № 5004/2014г. на Бургаски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. С. против Военно формирование 32890 – [населено място] иск с правно основание чл. 212, ал. 1 и 3 ЗОВСРБ /отм./ за сумата 1 694 лв. – неизплатена част от дължимо за периода 12. 05. 2009г. – 30. 06. 2012г. основно месечно трудово възнаграждение, както и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 240 лв. – обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 01. 07. 2012г. – 31. 12. 2012г., като касационното производство е прекратено в тази част.
Частният жалбоподател С. излага доводи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като искът с правно основание чл. 212, ал. 1 и ал. 3 ЗОВСРБ/отм./ не попада в изключението на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, тъй като се касае не за трудово, а за служебно правоотношение. Моли то да бъде отменено.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваната в настоящото производство горепосочена част от определение № 516 от 15. 06. 2017г. по гр. дело № 814/2017г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съдебният състав е приел, че подадената касационна жалба срещу въззивното решение в частта му срещу исковете с правно основание чл. 212, ал. 1 и 3 ЗОВСРБ /отм./ за сумата 1 694лв. – неизплатена част от дължимо за периода 12. 05. 2009г. – 30. 06. 2012г. основно месечно трудово възнаграждение и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 240 лв. – обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 01. 07. 2012г. – 31. 12. 2012г., е недопустима като насочена срещу окончателен съдебен акт на окръжен съд, постановен в хипотезата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че горепосочените искове по чл. 212, ал. 1 и ал. 3 ЗОВСРБ /отм./ и акцесорния спрямо него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са с предмет трудов спор и са с цена, всеки един, под 5 000 лв., поради което съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване.
Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Действително предмет на исковете с правно основание чл. 212, ал. 1 и 3 ЗОВСРБ вр. с пар. 3, ал. 2 ПЗР ЗОВСРБ за сумата 1 694 лв. – неизплатена част от дължимо за периода 12. 05. 2009г. – 30. 06. 2012г. основно месечно възнаграждение по договор за кадрова военна служба и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 240 лв. – обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 01. 07. 2012г. – 31. 12. 2012г. е служебно правоотношение, регламентирано в специални закони /ЗОВСРБ, действащ, съгласно преуреждането по силата на пар. 3, ал. 2 ПЗР ЗОВС, и Закона за държавния служител /ЗДСл//. Следователно предмет на исковете не е трудов спор и поради това е неприложима нормата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК. Приложим обаче е чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, според който не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по гражданскоправни спорове с цена на иска до 5 000 лв., какъвто е настоящият спор, произтичащ от служебно правоотношение по договор за кадрова военна служба. Горепосочените искове са по гражданскоправен спор и всеки един от двата иска е с цена под 5 000 лв., поради което съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивното решение по тях не подлежи на касационен контрол.
Ето защо подадената касационна жалба срещу въззивното решение досежно исковете по чл. 212, ал. 1 и 3 ЗОВСРБ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е недопустима и правилно е оставена без разглеждане като такава.
В останалата част срещу която е насочена частната касационна жалба по настоящото частно касационно производство, а именно определение № 516 от 15. 06. 2017г. по гр. дело № 814/2017г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в другата му част по иска за заплащане на обезщетение при прекратяването на договора за кадрова военна служба поради некомпенсирането съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ на увеличената продължителност на служебното време над нормалната, но в границите на увеличената продължителност, чрез ползване на намалено служебно време в рамките на действието на служебното правоотношение, квалифициран по чл. 136а, ал. 5 КТ, съдията – докладчик по гр. д. № 814/2017г. на ВКС след подаване й е постановил разпореждане № 130 от 25. 08. 2017г., с което е върнал частната касационна жалба в тази й част като недопустима, насочена срещу съдебен акт по чл. 288 ГПК, неподлежащ на обжалване. Срещу това разпореждане П. Г. С. е подал частна касационна жалба с вх. № 9977 от 19. 09. 2017г., която е пришита към настоящото частно производство, без да е докладвана на съдебния състав, постановил обжалвания акт, поради което е останала неадминистрирана и по нея не е образувано отделно частно производство. Неадминистрирането на тази частна жалба с вх. № 9977 от 19. 09. 2017г. препятства произнасянето на настоящия съдебен състав по нея. Освен това тя е насочена срещу друг съдебен акт, различен от предмета на настоящата частна касационна жалба, поради което следва да бъде образувана в отделно частно производство.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 516 от 15. 06. 2017г. по гр. дело № 814/2017г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на П. Г. С. срещу решение № V-91 от 28. 10. 2016г. по в.гр.д. № 821/2015г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 336 от 27. 02. 2015г. по гр. д. № 5004/2014г. на Бургаски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. С. против Военно формирование 32890 – [населено място] иск с правно основание чл. 212, ал. 1 и 3 ЗОВСРБ за сумата 1 694 лв. – неизплатена част от дължимо за периода 12. 05. 2009г. – 30. 06. 2012г. основно месечно възнаграждение, както и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 240 лв. – обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 01. 07. 2012г. – 31. 12. 2012г., като касационното производство е прекратено в тази част.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд с оглед администриране на частна касационна жалба с вх. № 9977 от 19. 09. 2017г. и образуването й след това в отделно частно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.