О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
С., 15.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2532/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Н. в качеството му на пълномощник на Е. Ш. А. – малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Ш. А. Ш., срещу въззивно решение № 1557 от 21.06.2013 г., постановено по гр. д. № 11042013 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 08.01.2013 г. по гр. д. № 6009/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Е. Ш. А., чрез неговия баща и законен представител Ш. А. Ш., против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 02.04.2011 г. пътнотранспортно произшествие.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се оплаквания срещу извода на въззивния съд, че допълнителното заключение на автотехническата експертиза по делото, чрез което е установена причинната връзка между поведението на водача и настъпилото произшествие, не следва да се кредитира, тъй като е изготвено върху компактдиск със снимков материал от мястото на произшествието, който не е приобщен към доказателствения материал по предвидения за това ред. Излагат се доводи, че след като дискът се е намирал в кориците на делото и е съобразен от вещото лице, пропускът на съда да отбележи в протокола приемането му като доказателство не следва да се вменява във вина на ищеца. Развиват се и съображения, че при наличие на представена служебна бележка от официалния вносител на автомобилите с марка „Фолксваген” за България за липса на регистрирани случаи на отделяне на предно ляво колело от окачването на автомобила по време на движение, въззивният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че настъпването на произшествието е резултат от възникнала по време на движение техническа неизправност на автомобила, а не от виновното и противоправно поведение на водача.
В касационната жалба е инкорпорирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения на чл.154, ал.2 ГПК, чл.184 ГПК и чл.200, ал.3 ГПК. Посочено е, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради уникалността на казуса, който подлежи на казуално и на нормативно тълкуване, и с оглед необходимостта ВКС да се произнесе по следните въпроси : „Кои факти и обстоятелства следва да се приемат за ненуждаещи се от доказване и дали в обсега на тези факти и обстоятелства е предвидена техническата изправност на автомобилите, тяхната надеждност при придвижване и т. н.; Следва ли да се приеме като доказателство по делото представянето на снимков материал на електронен носител или задължително следва да се представя хартиен носител като препис, а електронният носител да се представя, когато е поискано от страната и само за констатация от специалист или от съда, ако съдът има необходимите специални знания; Дали факта на откачане на предното дясно колело следва да се приеме за установен и неподлежащ на доказване; Дали след като не е оспорено заключението на вещото лице, то следва да бъде прието като доказателство, което да бъде годно при постановяване на решението.”
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и касационната жалба като неоснователни по съображения в писмен отговор от 01.11.2013 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил отговор и от И. Б. К. – чрез особения му представител адв. С. Д., но същият не следва да се взема предвид, тъй като въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта за отразяване, че решението е постановено при участие на И. Б. К. като подпомагаща страна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Ш. А. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие на 02.04.2011 г., Софийски апелативен съд е приел, че в хода на делото ищецът не е доказал предпоставките за носене на деликтна отговорност от водача, управлявал лекия автомобил, с който е причинено произшествието, което изключва отговорността на ответника по чл.226, ал.1 КЗ като застраховател на водача по застраховка „Гражданска отговорност”. Въззивният съд е достигнал до извода за неоснователност на иска по чл.226, ал.1 КЗ, след като е преценил, че заключенията на назначената по делото автотехническа експертиза относно механизма на реализиране на произшествието не са годни да установят релевантна за деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД причинна връзка между поведението на водача и настъпването на произшествието, респ. проявлението на вредоносния резултат. Съдът е мотивирал становището си с обстоятелството, че допълнителното експертно заключение, съдържащо констатация за управление на автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост като възможна причина за произшествието, е изготвено върху снимков материал, който не е приет като доказателство по делото по предвидения в ГПК процесуален ред, и с оглед на това не може да се ползва като доказателствено средство в процеса.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с решението правен въпрос следва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не да е от значение за правилността на решението, за обсъждането на доказателствата или за възприемане на фактическата обстановка по спора от страна на въззивния съд. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че правилността на решението от гледна точка на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, а е обосновал приложното поле на касационното обжалване с доводи за нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилност на обжалваното решение. Посочените в изложението „въпроси” не са правни, тъй като не са от значение за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора. Същите са изведени от оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е отказал да кредитира заключенията на автотехническата експертиза, отричайки доказателствената им стойност. Възприемането или невъзприемането на заключението на експертизата е израз на решаващата правораздавателна дейност на съда и е част от преценката на доказателствата, върху които съдът основава решението си по делото. В тази насока е и задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV, г. о., според която съдът е задължен да обсъди заключението на вещото лице, наред с всички доказателства по делото, но не е длъжен да го възприеме, дори когато страната не е направила възражения срещу него, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Преценката на въззивния съд, че експертните заключения не следва да бъдат съобразявани при формиране на изводите му по съществото на спора, е релевантна за правилността на въззивното решение и може да бъде проверявана само в случай на допуснато касационно обжалване при осъществяване на касационен контрол по реда на чл.290 ГПК. Поради непосочване на правен въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, решението не може да се допусне до касационно обжалване, за да се осъществи касационен контрол върху преценката на въззивния съд относно доказателствената стойност на заключенията.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да се допусне и поради необосноваване на нито една от специфичните допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е аргументирал необходимостта от касационно разглеждане на делото с „уникалността на казуса”, изискваща ВКС да даде казуално и нормативно тълкуване за приложението на чл.154, ал.2 ГПК, чл.184, ал.1 ГПК и чл.200, ал.3 ГПК. Посочените аргументи не насочват към нито едно от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, което препятства възможността решението да се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения решението по гр. д. № 1104.2013 г. не следва да се допуска до касационно обжалване.
В зависимост от изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на сумата 725 лв., представляваща ? от минималното възнаграждение за производство пред ВКС по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС /в редакцията преди изм., обн. в ДВ бр.28/2014 г., приложима към момента на депозиране на отговора по чл.287 ГПК/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1557 от 21.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1104/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Ш. А. с ЕГН [ЕГН] – малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Ш. А. Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „3-те кладенеца” № 13, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лв./ – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :