определение №420 от 16.9.2010 по ч.пр. дело №407/407 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 95
 
гр. София,  12 юли  2010г.
 
 
           
            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на  седми  юли,  две хиляди и десета година, в състав:
 
                            
ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЕЛИЯНА  КАРАГЬОЗОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ :  БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ
                                                                          КЕТИ  МАРКОВА
 
 
при участие на прокурора  ПЕТЯ  МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА
НЧД №  407/ 2010г., и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 43, т. 3 НПК.
С определение (разпореждане) от 9. 06. 2010г., постановено по АНД № 116/ 2010г., Председателят на Районен съд- гр. И. е прекратил производството по делото, и е изпратил същото на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 3 НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която, в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд.
От данните по делото става ясно, че към настоящия момент всички действащи съдии от щатния състав на РС- гр. И. са се отвели от разглеждането на делото, с мотив, че защитник на обвиняемото лице е съпруг на председателя на съда, позовавайки се съответно на основанията по чл.29, ал. 1, т. 7, вр. т. 4 НПК, и по чл. 29, ал. 2 НПК. Без ВКС в настоящото производство да разполага с правомощието да контролира и се произнася по законосъобразността и основателността на направените самоотводи, по- конкретно този на съдията- докладчик по делото Е. Б. , същите дефинитивно изключват участието по делото на всеки от депозиралите ги съдии. При това положение е очевидно, че РС- гр. И. не може да образува състав, който да се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си, като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр. Р.. С оглед на горните обстоятелства, съобразявайки релевантните данни, обезпечаването на обективен наказателен процес, както и разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки, касационната инстанция определи Районен съд- гр. Р..
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ИЗПРАЩА АНД № 116/ 2010г., по описа на Районен съд- гр. Исперих., за разглеждане на Районен съд- гр. Разград.
Препис от определението да се изпрати на Председателя на Районен съд- гр. И., за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top