О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 18.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2398 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 11944 от 26.VІ.2018 г. на „Инвестмънт енд консултинг” ООД-София,, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1813 на Софийския апелативен съд, ГК, 6-и с-в, от 12.VІ.2018 г., постановено по гр. дело № 2497/2018 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същия търговец срещу определение на СГС, ГК, с-в І-5, от 27.ІІІ.2018 г. по гр. дело № 4482/2017 г. – за връщане на исковата му молба (с вх. № 47878/10.ІV.2017 г.) и прекратяване на образуваното по нея първоинстанционно производство поради недопустимост на предявения от това дружество срещу бившия му управител С. У. установителен иск.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /немотивираност/ на атакуваното определение на САС, търговецът настоящ частен касатор претендира касирането му с довод, че „решението на общото събрание е юридически факт, а не факт с правно значение”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „Инвестмънт енд консултинг” ООД-София обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана „в тълкувателни решения и постановления” /без такива да се сочат конкретно или да са сред изискуемите от разпоредбата на чл. 284, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро ГПК приложения/, по следните два правни въпроса:
1./ „Правоотношение ли е решението на Общото събрание на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ?”;
2./ „Допустимо ли е предявяването на иск за установяване несъществуването на взето решение на Общото събрание на ООД за участие или прекратяване на участието на това ООД в друго дружество?”;
Отделно от горното, налице била и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, тъй като атакуваното определение на САС се явявало очевидно неправилно.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на ”Инвестмънт енд консултинг” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материалноправен и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания негов акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай главният правен въпрос, разрешен в обжалваното определение на САС, е бил този дали заявеният петитум на предявения иск с правно основание по чл. 124, ал. 4, изр. 2-ро ГПК („да признаете за установено, че управителят С.У. е сключил договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.ІІ.2017 г., с който са продадени 36 000 дружествени дяла от капитала на италианското „Л. Ф.”, притежавани от „Инвестмънт енд консултинг” ООД без да е взето решение за продажбата им от ОС на „Инвестъмънт енд консултинг” ООД”) има за свой предмет установяването на такъв факт с правно значение, за който закон изрично да допуска такава възможност. При констатацията си, че този отрицателен факт /липса на решение на ОС на ООД, регистрирано по българския ТЗ при извършено разпореждане с дружествени дялове/ не попада сред случаите, предвидени в закон, въззивната инстанция е споделила решаващия мотив на първостепенния съд за недопустимостта на такъв установителен иск.
Следователно, като е приел, че твърдяната липса (т.е. неосъществяването в правния мир на определен юридически факт) на решение на ОС на ООД не представлява правоотношение, а именно факт с правно значение, с който законодателят свързва точно определени правни последици, съставът на САС не е постановил определението си в противоречие с практиката на ВКС, „обективирана в тълкувателни решения и постановления”, каквито търговецът настоящ частен касатор и без друго не посочва – въпреки задължението си по чл. 284, ал. 3, т. 2, предл. 2-ро ГПК за тяхното прилагане към жалбата. В частност, при петитум на върнатата искова молба за установяване въпросната липса на решение на ОС на ООД при разпореждане с дружествени дялове, не би следвало да е налице противоречие на атакуваното въззивно определение с разясненията по т. 1 от ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. (досежно правната характеристика на решенията на Общите събрания на търговските дружества: „като особен вид сделки, за които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими, а важимост в тази насока имат специфични критерии, въведени от Търговския закон”).
Що се отнася до втория формулиран от частния касатор правен въпрос, той се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение, т.е. няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на САС по конкретното дело.
В заключение не се констатира да е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, а именно очевидна неправилност на атакуваното определение на САС, потвърждаващо разпореждане на първостепенния съд по чл. 130 ГПК. Напротив въззивното определение не е постановено нито contra legem, нито extra legem, нито е явно необосновано. Напротив, мотивирането на атакуваното от търговеца настоящ частен касатор определение на САС е изцяло на плоскостта на съдопроизводственото правило на чл. 124, ал. 4, изр. 2-ро ГПК, ограничаващо процесуалната възможност за водене на искове за установяване на факти с правно значение – извън тези за истинност или за неистинност на документ, ако тези факти не представляват случаи, изрично предвидени в закон.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1813 на Софийския апелативен съд, ГК, 6-и с-в, от 12.VІ.2018 г., постановено по гр. дело № 2497/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2