3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
С., 19.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6642/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение на онкологично болни [фирма] [населено място], представлявано от д-р Г. К. чрез пълномощник адв. Д. С. – В. адвокатска колегия против въззивно решение № 1650 от 19.07.2013 г. по в. гр. дело № 2080/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1730 от 15.04.2013 г. по гр. дело № 12568/2012 г. на Варненски районен съд, 30 с-в, с което е отменена като незаконна заповед № 282 от 29.06.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на С. М. С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ шофьор, той и портиер” и Специализирана болница за активно лечение на онкологично болни [фирма] е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4605,87 лв. за периода 29.06.2012г. -29.12.2012г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 29.08.2012 г. да изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за извършения подбор. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. М. С. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл. 329, ал. 1 КТ обуславя решаващите изводи на съда за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според посочената съдебна практика при оспорване законността на уволнението, съответно законността на подбора на доказване подлежат – извършването на подбора, включването в подбора на всички негови участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа, т. е. при оспорване на подбора, съдът е длъжен да извърши цялостен съдебен контрол на подбора.
С обжалваното решение съдът е извършил съдебен контрол на подбора оспорен с исковата молба, при който е констатирал, че в подбора са били включени всички работници заемащи длъжността, от която ищецът е съкратен, но работодателят не е дал оценка по всички заложени критерии при откриването на процедурата за съкращаване на щата и определяне на комисия за извършване на подбора с посочване на критериите, което е дало отражение върху класирането на ищеца. Съдът е посочил, че оценки са дадени само по три, от общо шест, заложени критериите – образование, качество на работа и междуличностови отношения. Не е дадена оценка по критерия квалификация – досегашен професионален опит, по който ищецът с най-много години би могъл да получи висока оценка, а това би се отразило на класирането му. Твърденията в изложението, че работодателят бил извършил оценка по всички критерии са опровергани от доказателствата по делото – протокол от 23.05.2012г. за извършен подбор на служителите „шофьор, лек автомобил до 9 места, той и портиер”.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която жалбоподателят се позовава е свързана с развитие на правото. Такава необходимост се поражда, когато се налага тълкуване на закона или тълкуване на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане, както и когато с оглед изменения в законодателството и обществените условия се налага осъвременяване на тълкуването. Освен, че жалбоподателят не се позовава на такива обстоятелства, по поставеният правен въпрос е създадена задължителна съдебна практика, с която обжалваното решение е съобразена.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1650 от 19.07.2013 г. по в. гр. дело № 2080/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ