3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
С., 21.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1322/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Г. против въззивно решение от 26.05.2011 г. по гр. дело № 13571/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 02.07.2010 г. по гр. дело № 6195/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата 2000 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 57,10 лв. и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. А. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие повдигнати обвинения в извършване на престъпления, по които образуваното наказателно производство е прекратено със законна лихва считано от 09.02.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати 57,10 лв. лихва за забава и потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени – по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за разликата до предявения размер 25000 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до 713 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че е нарушен принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е занижен. Чрез представената съдебна практика жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Прокуратура на Република България не е представил писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г. и по реда на чл. 291 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричния еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Видно от изложеното справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е обусловена от преценката на конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл размера на паричното обезщетение за морални вреди зависи от особеностите на конкретния случай и за различните случаи той не е еднакъв.
С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящето производство не може да бъде проверявано за необоснованост.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. посочената от жалбоподателя т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.05.2011 г. по гр. дело № 13571/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ