О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
С., 24.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2605 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Определение № 54 от 21.02.2013г. по ч.т.д.№ 39/2013г. на Апелативен съд Б. с което е потвърдено Определение № 9 от 08.01.2013г. по т.д.№ 117/2012г. на ОС Сливен.
Първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл.15 ГПК, като е приел, че спорът е неподведомствен на съда- с отговора на исковата молба ответникът [община] е направил възражение за неподсъдност по чл.8,ал.1 ЗМТА във вр. с чл.19 ГПК поради наличие на арбитражна клауза в чл.49 от Рамково споразумение от 23.10.2007г.
Въззивният съд е посочил, че предмет на делото е имуществен спор за заплащане на възнаграждение на ищеца за вземания, произтичащи от договор, сключен на 08.02.2008г., на основание чл.74 ЗОП след проведена процедура за сключване на договор по Рамково споразумение от 23.10.2007г. Р. споразумение е било сключено на основание чл.93а ЗОП с клаузата на чл.49, съгласно която, „споровете, възникнали от или във връзка със споразумението, или по конкретен договор за възлагане на обществена поръчка, се решават от арбитражен съд, назначен по реда и условията на ЗМТА”. Приел е, че при тълкуването на предвидената в чл.64 от сключения на 08.02.2008г. конкретен договор за обществена поръчка с предмет „изграждане на нова сграда на кметство Б.” разпоредба, съгласно която „възникналите спорове се решават по съдебен ред”, не може да се обоснове извод, че волята на страните е била да дерогират арбитражната клауза на чл.49 от Р. споразумение. Като допълнително съображение е посочено и сключването на последващо споразумение от 16.05.2012г., който е последният акт, уреждащ отношенията между страните и окончателната им воля, в което е посочено, че то е неразделна част от Р. споразумение. Поради това е направен изводът, че клаузите на Р. споразумение относно подсъдността на споровете във връзка с изпълнение и на процесния договор, следва да намерят приложение при разрешаването им.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд и потвърденото с него определение за прекратяване на делото поради неподведомственост на спора пред съда. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите : дерогира ли се приложението на арбитражен договор, установен в рамково споразумение между страните, със сключването на последващ рамковото споразумение конкретен договор, предвиждащ споровете между тях да се разрешават от държавен съд; как се отразява факта на сключването на трето споразумение, което препраща към разпоредбите на рамковото споразумение; обвързва ли третото споразумение страната, която не го е подписала при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [община] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване на определението и основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е допустима като депозирана в срока по чл.275 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Поставените от касатора като правни въпроси са свързани с тълкуване на разпоредбите на рамковото споразумение и на сключения в негово изпълнение конкретен договор и установяване от съда на действителната воля на страните относно подведомствеността на споровете във връзка с изпълнението им. Правилността на изводите в обжалваното определение може да бъде преценявана само при общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, чието наличие не е обосновано.
Доколкото спорът по приложението на чл.15 във връзка с чл.19 и чл.117 ГПК е решен с оглед на конкретния договор, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Цитираните разпоредби са ясни, по тяхното приложение има съдебна практика и не се нуждаят от допълнително тълкуване.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 54 от 21.02.2013г. по ч.т.д.№ 39/2013г. на Апелативен съд Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.