О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 26.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1251 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. К. и М. К. К. против решение № 126 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ямбол в частта, с която е потвърдено решение № 322 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 140/2016 г. на Районен съд-Ямбол за отхвърляне на предявения от Й. К. К. и М. К. К. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване владението на нива от 4.996 дка с идентификатор № 87374.59.142 по кадастралната карта на [населено място].
[фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва основателността на касационната жалба, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е установил, че ищците общо са собственици на ? ид.ч. от процесния имот, но ответното дружество има противопоставимо им правно основание да ползва имота, тъй като е сключило договор за аренда за срок от 10 години със съсобственика на другата ? ид.ч. от имота [фирма], [населено място]. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищците относно действителността и действието на договора за аренда. Изложил е съображения, че договорът за аренда поражда действие и по отношение на ищците, тъй като разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ допуска арендният договор да бъде сключван и само от един от съсобствениците на земеделските земи, като отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС. Именно по аргумент от чл.3, ал.4 ЗАЗ отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно от отделен съсобственик и без съгласие на останалите участници в общността, чиито права и интереси са гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и в случай на увреждане могат да бъдат защитени по общия исков ред. Специалният характер на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ изключва приложението на общата разпоредба на чл.32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.
Счетено е за неоснователно възражението за нищожност на договора за аренда на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.1 ЗС, тъй като не е формирано мнозинство от съсобствениците за отдаване на общата вещ под аренда, като отново са изложени мотиви за специалния характер на нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, който изключва приложението на общата разпоредба на чл.32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.
Възражението за нищожност на договора за аренда, поради симулативност също е преценено като неоснователно. Симулативността според ищците се изразява в това, че единствената цел на договора за аренда е ответникът, който според ищците по силата на договора за аренда се превръща във владелец на имота, да придобие след изтичане на 10-годишния давностен срок идеалните части на ищците. От една страна, в конкретния случай при заявяване на възражението за нищожност поради симулативност, ищците не навеждат съображения по см. на чл.17 ЗЗД. От друга страна заявеното твърдение, че договора за аренда превръща арендатора във владелец не намира опора в закона и по същността си съставлява смесване на съществени институти на правото, а именно – владение и държание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси /някои от тях уточнени от съда/, по които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:
1) Може ли съсобственик да защити правото си на собственост като предяви ревандикационен иск срещу арендатор, който ползва вещта на ищеца на основание договор за аренда, сключен без съгласието на този съсобственик;
Необходимо условие ли е изричното или мълчаливото /т.е. без противопоставяне/ съгласие на останалите съсобственици по повод на сключен от единия съсобственик договор за аренда, за да породи действие този договор;
3) Поражда ли договорът за аренда действие по отношение на съсобственика, който не го е сключил;
4) Може ли да бъде противопоставен договор за аренда на съсобственик, който не го е сключил при предявен от този съсобственик иск с правно основание чл.108 ЗС;
5) Предвидено ли е в чл.3, ал.4 ЗАЗ отклонение от общото правило по чл.21, ал.1 ЗЗД, че договорите имат действие само в отношенията между страните;
6) Специална ли е разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ и изключва ли тя приложението на общите правила на ЗЗД относно договора за наем;
7) Приложима ли е общата разпоредба на чл.229, ал.3 ЗЗД по отношение на договорите за аренда;
8) Противопоставим ли е договорът за аренда на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно, когато съсобствената вещ е отдадена под аренда само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота
9) Дългосрочното отдаване под аренда /за срок от десет години/ представлява ли разпоредителна сделка или е сделка на обикновено управление;
10) може ли да бъде сключен договор за аренда за срок от 10 години без съгласието на който и да е от съсобствениците;
11) Следва ли ищецът, който е заявил възражение за нищожност на договор поради абсолютна симулация, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, да наведе съображения по смисъла на чл.17 ЗЗД за наличието на прикрита сделка;
12) когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания;
13) наличието на ясни и убедителни мотиви по заявени във въззивната жалба правни и фактически обстоятелства условие ли е за процесуална законосъобразност на постановеното въззивно решение.
Първите десет въпроса следва да бъдат обобщени до въпроса: за действието на договора за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината идеални части от общия имот, по отношение на останалите съсобственици. Представената от касаторите практика на ВКС не дава отговор на този въпрос, доколкото даденото тълкуване не касае договора за аренда. Отговорът на въпроса изисква тълкуване на съотношението на нормите на чл.30-чл.32 ЗС, уреждащи вътрешните отношения между съсобствениците и нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ в приложимата редакция от ДВ бр.13/2007 г., касаеща сключване на договора за аренда от един или някои от съсобствениците и съответно какви права имат съсобствениците, които не са сключили договора за аренда, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По правилността на въззивното решение с оглед останалите поставени от касаторите въпроси, съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл.290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ямбол в атакуваната му част, с която е потвърдено решение № 322 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 140/2016 г. на Районен съд-Ямбол за отхвърляне на предявения от Й. К. К. и М. К. К. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване владението на нива от 4.996 дка с идентификатор № 87374.59.142 по кадастралната карта на [населено място].
В едноседмичен срок от съобщението Й. К. К. и М. К. К. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: