О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 26.06.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 547/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1890 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 665/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение,VІ-5 състав решение № 1392 от 24.08.2015 г. по т. д. № 762/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 270 154.63 лв. (с ДДС), представляваща остатък за плащане на възнаграждение за извършени и приети СМР по договор за строителство от 01.03.2007 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевира оплакване за допуснати множество процесуални нарушения, изрзяващи се в това, че: не е изготвен доклад по реда на чл. 146 ГПК след конституиране на третото лице-помагач [фирма]; не са обсъдени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. не са изложени конкретни доводи по отговорите на експертите в приетите заключения на техническата експертиза; неправилно молбата на ищеца от 23.07.2009 г. е преценена като уточнение, а не като изменение на иска; съдът не се е произнесъл по молбата от 14.10.2014 г. за допускане на допълнителна техническа експертиза за изготвяне на количествено-стойностна сметка за отстраняване на допуснатите отклонения и дефекти при изпълнение на процесните СМР и не е взел предвид твърденията на ответника в тази насока. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания и за допуснати нарушения на материалния закон и за необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Според касатора, решаващият състав е приел за дължима исковата сума, без да е установено по безспорен начин изпълнението на отразените в процесните актове СМР в количествено и качествено отношение, а така също и тяхното приемане.
Като значим за допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Сезиран ли е надлежно съдът с възражение за неизпълнен договор и с възражение за прихващане за стойността на необходимите средства за отстраняване на недостатъците на извършените от ищеца по сключените между страните два договора за СМР, направено от третото лице помагач в първото за него заседание след конституирането му в процеса, но след преклузвния срок – във връзка с института на процесуалните преклузии след срока за отговор по чл. 367 ГПК и следва ли съдът да разгледа въпросните възражения“. По отношение на този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 68 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 5985/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, респ. че жалбата е неоснователна. Съображения в подкрепа на заявеното становище са развити в писмен отговор от 01.03.2017 г.
Третото лице-помагач [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 270 154.63 лв. (с ДДС), въззивният съд, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението на изслушаната техническа експертиза, е споделил изцяло извода на първата инстанция, че възложените от ищеца на ответника СМР по сключения между тях договор за строителство от 01.03.2007 г. са изпълнени и приети, поради което се дължи заплащане на стойността им изцяло, в т. ч. и останалата незаплатена сума 270 154.63 лв. Като неоснователни решаващият състав е преценил всички заявени от ответника по иска доводи и възражения и поддържаните във въззивната жалба оплаквания. По-конкретно:
На първо място, съдът е счел, че не е налице твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в неизготвяне на нов доклад по делото след конституирането на [фирма] като трето лице помагач на ответника по иска. В тази насока е изразено становището, че законът не вменява задължение на съда да изготвя нов доклад при встъпване в процеса по реда на чл. 218 ГПК, нито предоставя право на встъпилото след проведено първо заседание трето лице да иска повтаряне на вече извършените по делото процесуални действия, както и че не е предвидена възможност установените в закона срокове да започнат да текат отново.
На второ място, решаващият състав е приел, че в нито един етап от производството ответникът по иска не е направил ясно възражение за прихващане с необходимата индивидуализация на вземане за стойността на необходимите средства за поправка на твърдяните от него некачествено извършени от ищеца СМР, поради което поддържаното в тази връзка оплакване във въззивната жалба е неоснователно. С оглед на това, че в предвидения в чл. 367 ГПК 2-седмичен срок не е подаден писмен отговор на исковата молба (при съобразяване на обстоятелството, че молбата за възстановяване на този срок не е уважена, което е определение е потвърдено по реда на инстанционния контрол), Софийски апелативен съд е счел, че в случая не е налице надлежно заявено нито възражение за неизпълнен договор, нито възражение за прихващане. Независимо от това, обаче, в мотивите на въззивния акт са изложени подробни съображения и за неоснователност на релевираните от третото лице помагач и поддържани по-късно от ответното по иска дружество възражения за липса на възлагане на процесните СМР и за некачественото им изпълнение.
Като неоснователно е преценено и оплакването във въззивната жалба за неправилно допусната промяна в предмета на делото, изразяваща се в това, че в исковата молба претендираната сума е посочена като дължима по два договора за строителство, а впоследствие ищецът е заявил, че същата е дължима само по единия договор – този от 01.03.2007 г. Според решаващия състав, в случая не е налице недопустимо изменение на иска, а се касае за отстраняване на констатирана от съда нередовност на исковата молба и направено от ищеца, с оглед изрично дадените му указания, уточнение на претенцията.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Безспорно, поставеният в изложението въпрос е значим за изхода на конкретното дело, с което е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсват обаче допълнителните предпоставки за допускане на касационния контрол, тъй като не са осъществени заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, представеното от касатора решение по чл. 290 ГПК не доказва твърдението му за противоречие на обжалвания акт със задължителната практика на ВКС. В посоченото решение е прието, че: Законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение, с оглед действащата уредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения; Погасителната давност спрямо предявено с иска парично вземане се заявява по реда на възраженията; На подпомагащата страна не може да се даде възможност да го упражни, щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението си в отношенията с ищцовата страна; Обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този ответник, посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с целите на института по чл. 218 и сл. ГПК.
Настоящият състав намира, че цитираната практика е напълно относима и към настоящия случай, независимо от разликата в заявените от третото лице възражения (в случая е възражение за прихващане и за неизпълнен договор, а в решението по чл. 290 ГПК – възражение за давност), тъй като в нея е даден принципен отговор на въпроса дали изобщо третото лице помагач може да релевира възражения срещу предявения иск, които са преклудирани за самата подпомагана страна. И доколкото постановеното от въззивния съд решение е в съответствие с даденото от ВКС разрешение на значимия за делото въпрос, то липсва основание за допускането му до касационен контрол.
Поради наличието на вече формирана практика по реда на чл. 290 ГПК, не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, заявено само бланкетно и напълно неаргументирано.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1890 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 665/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: