O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 28.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6657 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6947/17.07.2013 год. на З. Т. С. и С. В. М., и двете от [населено място] чрез адв.Д.С. – АК Х. срещу въззивно Решение Nо 209 от 04. 06. 2013 година по гр. възз. д. Nо 863/2012 на ОС-Хасково, в частта досежно уважения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция от 29.02.2012 година постановено по гр.д. Nо 1655/ 2011 год. на РС-Димитровград по отхвърления положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК на М. А. Б. и Д. С. Б. срещу З. Т. С. и С. В. М., по искането им да се признае , че същите са собственици на недвижим имот УПИ VII-264 в кв. 30 по плана на [населено място], [община] с площ от 1470 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда и стопански постройки по силата на покупко-продажба по НА Nо 75/99 год., както и в частта , с която заявеният при условие на евентуалност иск на М. А. Б. и Д. С. Б. срещу З. Т. С. и С. В. М. на основание чл. 124 ал.1 ГПК , че са собственици на основание давностно владение на недвижим имот УПИ VII-264 с площ от 1470 кв.м. , с актуален към 2010 година уреден регулационен статут – УПИ VII-264 с площ от 831 кв.м. и УПИ XV-264 с площ от 765 кв.м. от кв. 30 по РП на [населено място], [община] , заедно с построената в тях масивна жилищна сграда и стопански постройки , е уважен като са присъдени и разноски по делото.
За да постанови решението си, в частта досежно уважения положителен установителен иск за собственост, основан на твърдението за изтекла в полза на ищците придобивна давност, считано от 26.02.1999 година въззивният съд е приел, изцяло възприемайки изводите на първата инстанция , че правото на собственост е придобито на твърдяното основание – чл. 79 ал.2 ЗС след като ищците , считано от датата на сключване на покупко-продажбата през 1999 година от несобственик в обем на 14/18 идеални части , при незнанието към този момент , че продавачката е само отчасти собственик и се разпорежда с права , който не притежава , като добросъветни владелци са станали собственици към 2004 год. Прието е , че влялото в сила решение на първата фаза на делбата между сънаследниците на същия имот е непротивопоставимо на ищците , като приобретатели поради неучастието им по делото, тъй като придобития от тях имот е преди иницииране на иска за съдебна делба.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за допуснато нарушение на чл. 298 ал.2 ГПК, тъй като не е зачетена силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата по гр.д. Nо 199/1997 год. на РС-Хасково, това решение е задължително и за частните правоприемници на имота. Поддържа се довод за допуснато нарушение на чл. 270 ал.3 ГПК и чл. 183 и сл. ЗЗД, тъй като въззивният съд без съблюдаване на разясненията на т.10 на ТР 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС неправилно приема , че не може да се произнесе по недопустимостта на предявения иск за собственост , на основание обстоятелството , че в тази част липсва въззивна жалба след констатация за несъгласие с изводите относно правата на прехвърлителката/ вече покойник/ М. Г.. Поддържа се и довод за неправилно приложение правилата за относителната недействителност на разпоредителната сделка на М. Г., съгласно ТР 1/2004 год. , не тези на ТР 72/ 85 год. след като се касае до правоотношение преди 2004 год.
Искането да се допускане касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса : влязлото в сила решение по допускане на делбата обвързва ли със силата на пресъдено нещо правоприемнищите на съделителите- универсални и частни в противоречие с Р 325/13.02.1980 год.на ВС-I г.о. и Р 2758/20.11.1972 год. на ВС-I г.о. и Р 1267/29.06.1967 год. на ВС-I
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпроса имат ли”обратно действие” нормите на ТР на ВКС- с довод , че произнесеното от въззивния съд е в противоречие с ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и т.4 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и Р 515/25.05.2009 год. по гр.д. Nо 1337/2008 год. на ВКС-I г.о , тъй като с ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС се приема , че се изоставя ТР 72/85 ОСГК на ВС т.е. до приемането на ТР 1/2004 година приложение намира старото тълкувателно решение на ВС относно характера на чл. 76 ЗН.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпроса допустимостта и правния интерес на заведен положителен установителен иск за собственост/ на приобретател на делбения имот/ обусловени ли са от настъпване на отлагателното условие на чл. 76 ЗН- ако делбеният имот се падне в дял на съделителя – прехвърлител , разрешен от въззивния съд в противоречие с Р 292 /30.05.2009 год. по гр.д. Nо 1895/2008 год. на ВКС-II г.о. и Р 184/04.05.2006 год. по гр.д. Nо 2772/2004 г. на ВКС-IV г .о. и Р 63/ 25.05.2010 год. по гр.д. Nо 4984/2008 год. на ВКС- IV г. о.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация М. Б. и Д. Б., чрез адв.Н. Я. и адв. А. Г.- АК Х. , с който се възразява относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване , въпросите са зададени извън контекста на фактите по делото- ищците на са правоприемници на сънаследника, който е извършил разпореждането с имота през 1995 година , касае се до разпореждане със сънаследствения имот преди завеждане на иска за делба, а не то такова настъпило в хода на делбения процес,приложена е съдебна практика която не сочи на противоречие с тезата на въззивния съд по обжалваното решение . Претендират се разноски от 700 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за характера на заявения иск- установителен иск за собственост на недвижим имот с данни за данъчна оценка от 8 029.60 лв. , следва че същата е процесуално допустима.
След преценка на изведените правни въпроси и посочената съдебна практика , настоящият съд приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1/2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за успешна селекция и допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание , законодателят е поставил няколко изисквания: 1./ конкретно и точно формулиран правен материално-правен или процесуално – правен въпрос / чл. 280 ал.1 ГПК/, разрешен по делото, част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда и посочване дали именно този въпрос е 2./ разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика/ т.1./ , или се разрешава противоречиво от съдилищата/ т.2./, установено с прилагане на влезли в сила решения на съдилищата дали различно разрешение на един и същ правен проблем или се касае до приложена правна норма / т.3./ , за приложението на която няма съдебна практика , или има такава , която следва да бъде преодоляна предвид на променени условия с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма.
Въпросът на касаторите З. С. и С. М. дали влязлото в сила решение по допускане на делбата обвързва ли със силата на пресъдено нещо правоприемнищите на съделителите- универсални и частни при поддържан довод , че с въззивното решение този въпрос е произнесен в противоречие с Р 325/13.02.1980 год.на ВС-I г.о. и Р 2758/20.11.1972 год. на ВС-I г.о. и Р 1267/29.06.1967 год. на ВС-I , не може да обуслови позитивен извод за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос касаещ материално-правната легитимация на ищците по делото предвид на проведения без тяхно участие делбен процес на спорния недвижим имот , не може да се приеме че е произнесен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика. Същата касае противопоставимостта на съдебното решение по допускане на делбата от гл.т. на титуляри на правото на собственост на универсални или частни правоприемници на съсобственик, когато правоприемството е настъпило в хода на делбения процес. Ако разпоредителната сделка от страна на някой от съсобствениците на целия имот/ в т.ч. и на частите на които не е собственик/ , както е в настоящия случай, е станала преди инициирането на делбения процес , цитираната съдебна практика е напълно неотносима. От друга страна данните по приложеното дело за делба на процесния недвижим имот сочат , че още през 1998 година/ с.з. м.02.1998 год./ ищците З. С. и С. М., с качеството им на съделители- иницирали делебния процес , са уведомени / при приложение нотариални актове/ , че имотът изцяло е разпореден от М. Г. на трети лица , но по делото няма данни за предприети каквито и да са правни действия спрямо приобретателите по договора за дарение от 1995 година респ. по договора за покупко-продажба от 1998 година.
Въпросът въпроса имат ли”обратно действие” нормите на ТР на ВКС с довод , че произнесеното от въззивния съд е в противоречие с ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и т.4 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и Р 515/25.05.2009 год. по гр.д. Nо 1337/2008 год. на ВКС-I г.о , тъй като с ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС се приема , че се изоставя ТР 72/85 ОСГК на ВС т.е. до приемането на ТР 1/2004 година приложение намира старото тълкувателно решение на ВС относно характера на чл. 76 ЗН , също не може да обоснове позитивен извод за допускане на касационното обжалване. Този въпрос няма характера и не може да се приеме като обуславящ изхода на спора за собственост , тъй като в рамките на разглеждане на делбения процес не е включен в предмета на спора. Решаващият съд- втората инстанция при повторното разглеждане на делбеното дело в правомощията на чл. 218и ГПК / отм./ се е произнесъл само в рамките на спора налице ли в изтекла в полза на съделителката М. Г. придобивна давност , предвид на оспорения констативен НА Nо 52/1995 година , с който са и признати права на индивидуална собственик на делбения имот. В нито един от постановените по делото, в първата фаза на делбата , съдебни актове- един на първа инстанция , два от въззивен съд и два от касационен съд , не е засегнат под каквато и да е процесуална или материално-правна форма проблема за извършената от М. Г. разпоредителна сделка на целия имот и последвалата от 1998 година разпоредителна сделка също на целия имот, за които по делото са били налични безспорни доказателства. Или правният въпросът за приложение на чл. 76 ЗН не е бил в предметния обхват на произнасянето в първата фаза на делбата , след като за страните е безспорен факта на извършено разпореждане в полза на лица , които не са участници по делбеното дело.
В този смисъл проблемът имат ли ”обратно действие” нормите на ТР на ВКС , изследван от гл.т. на дадените разяснения / а не норми / по приложение на чл. 76 ЗН с ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС на Решение Nо 515 / 25.05.2009 год. по гр.д. Nо 1337/2008 год. на ВКС-I г.о и изоставеното ТР 72/85 ОСГК на ВС , за времето до приемането на ТР 1/2004 година относно характера на недействителността по чл. 76 ЗН, не може да се приеме , че има значение за разрешението, дадено в настоящото производство и касаещо придобиването на имота по давност от страна на ищците М. и Д. Б., закупили имота на 26.02.1999 година по НА Nо 75/1999 год. по силата на валидна разпоредителна сделка, макар и от несобственик в отделни части. В тази аспект въпросът няма характеристиката на обуславящ изхода на правния спор за собственост.
Доколкото би се третирал проблема с приложение на чл. 76 ЗН и вида недействителност на разпоредителната сделка от 1995 година предвид на дадените разяснения съответно с ТР 72/85 на ОСГК на ВС и т.1 на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС , то това може да касае само и единствено разпоредената част от М. Д. Г. собствена част от 4/18 идеални части. Разпоредбата на чл. 76 ЗН не може да касае разпоредените 14/18 идеални части от несобственика М. Д. Г. в полза на трето добросъвестно или недобросъвестно лице/ племенницата и С. Ж./ , принадлежащи според решението по допускане на делбата на З. С. и С. М. , за което разпореждане последните две са узнали още в хода на делото през м. 02.1998 година , но не са предприели правни действия за защита на правата си срещу новите приобретатели, извън оспорването , че „ НА Nо 119/1995 година е нищожен” , направено на л. 17 от производство пред районния съд.
Въпросът за допустимостта и правния интерес на заведен положителен установителен иск за собственост/ на приобретател на делбения имот/ обусловени ли са от настъпване на отлагателното условие на чл. 76 ЗН, ако делбеният имот се падне в дял на съделителя – прехвърлител ,с довод , че е разрешен от въззивния съд в противоречие с Р 292 /30.05.2009 год. по гр.д. Nо 1895/2008 год. на ВКС-II г.о. и Р 184/04.05.2006 год. по гр.д. Nо 2772/2004 г. на ВКС-IV г .о./.
При преценка за наличие на противоречиво разрешен един и същ правен проблем , следва констатация , че първите две цитирани решение са напълно неотносими .
Цитираното и приложено Решение Nо 63/ 25.05.2010 год. по гр.д. Nо 4984/2008 год. на ВКС- IV г. о. , също не може да обуслови положителен извод за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С това решение, постановено по реда на чл. 218и ФПК/ отм./ във вр. с чл. 218 а б.”а” ГПК / отм./ състав на ВКС е приел, че „при разпореждане със целия имот от един от съсобствениците , сделката е непротивпоставима на действителния собственик ‘ .вложеният смисъл е в насока, че правата на собственост на собственика не могат да бъдат надлежно разпоредени по волята на друго лице. Именно тези правоотношение между действителен съсобственик към 1995 година / първата разпоредителна сделка/ и съществуването им сега през 2010 година / когато е предявен иска по чл. 124 ал.1 ГПК / при заявеното основание-придобивна давност , са предмет на спора по настоящото дело, поради което не може да се приеме , че третират въпроса за приложение на чл. 76 ЗН , нито че произнесеното от въззивния съд по някакъв начин противоречи от гл.т. на въпроса за противопоставимостта на сделка касаеща разпоредени права на собственика от несобственик.
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация- същото е основателно и следва да се уважи. С оглед изхода на касационното производство и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и представения Договор за правна помощ и съдействие Nо 14/ от 06.08.2013 година на л. 38 , в полза на ответниците по касация следва да се присъди сумата 700 лв. / седемстотин лева/ , разноски за защита пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 6947/17.07.2013 год. на З. Т. С. и С. В. М., и двете от [населено място] , заявена чрез адв.Д.С. – АК Х. срещу въззивно Решение Nо 209 от 04.06.2013 година по гр. възз.д.Nо 863/2012 на ОС-Хасково досежно уважения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК на М. и Д. Б..
ОСЪЖДА З. Т. С. от [населено място] с ЕГ Nо [ЕГН] и С. В. М. от [населено място] , с ЕГ Nо [ЕГН] да заплатят на М. А. Б. с ЕГ Nо [ЕГН] и Д. С. Б. с ЕГ Nо [ЕГН], и двамата от [населено място] , [улица]Nо 22 [жилищен адрес] сумата 700 лв. / седемстотин лева/ , разноски за защита в касационното производство на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: