3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 420
София, 30.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2964/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. З. А. чрез пълномощника си адв. Ст.Ц. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 57 от 10.02.2015г. по въззивно гражданско дело № 33/2015 г. по допускане на делбата.
Касаторът поддържа в жалбата, че делбата е поискана на несъществуваща вещ, след като при придобиване на имота е вписана законна ипотека като обезпечение за сключения договор за кредит и при неизпълнение на задължението по кредита на всеки един от съсобствениците , банката – кредитор би могла да предприеме действия по удовлетворяване на вземането си.
Ответницата П. Й. А. е подала писмен отговор чрез процесуалния представител адв. И.Г. , в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а и по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд 1446 от 13.10.2014г. по гр.д.№ 3682/2014г. , с което е допусната делба при равни права между П. Й. А. и А. З. А. на жилище-апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.593.3.15 в [населено място],ул. „К. И. „ №8 вх.1 ет.3.
Въззивният съд е приел по единствения довод във въззивната жалба за недопустимост на делбата на ипотекиран недвижим имот, че съгласно чл.344 ГПК в първата фаза на делбеното производство се разрешават въпросите кои лица са съсобственици и какви са техните квоти, а обстоятелството, че имотът обезпечава вземане на банка срещу двамата съсобственици, както и евентуални бъдещи действия на кредитора за принудително удовлетворяване , ако условията затова са налице, не са пречка за извършване на делбата.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е налице „съществен материалноправен и процесуален въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона във връзка с допуснатата делба , респективно продължителния срок за изплащане на делбения имот на този етап , докато върху него има вписана законна ипотека или въпросът е за точното прилагане на закона във връзка с извършване на делба на реален имот, а не на задължение към кредитор“.
Въпросът не е от значение за делото, защото излиза извън предмета на първата фаза на делбеното производство. Изрично в чл.34 ЗС е казано, че всеки съсобственик може да поиска прекратяване на съсобствеността върху обща вещ като искът за делба не се погасява по давност. За възникването на съсобственост между две лица, които са закупили обща вещ, поради консенсуалния характер на договора за продажба, е достатъчно постигането на съгласие между продавача и купувача. Плащането на цената и произхода на средствата с които е платена /лични или получени по договор за банков кредит / не влияе върху момента на придобиване на собствеността – транслативния ефект настъпва при сключването на договора. Решението по допускане на делбата има установително действие по посочените в чл.344 ГПК въпроси – кой е съсобственият имот, кои са съсобствениците и какви са техните права и само тези спорове, както и преюдициалните спорове по чл.343 ГПК се разглеждат в първата фаза на делбеното производство. Поставеният от касатора въпрос засяга изпълнението на решението при изнасяне на имота на публична продан и няма основание да се приеме, че е от значение за решението по допускане на делбата.
С оглед на изложеното, не е налице общото основание чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени разноски по представения списък в размер на 800 лв., представляващи платено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 15.05.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 57 от 10.02.2015г. по въззивно гражданско дело № 33/2015 г.
ОСЪЖДА А. З. А. да заплати на П. Й. А. сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: