О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
Гр. София, 07.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.3233 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.9251/12.04.19 по ч.г.д.№.3453/19 на Софийски градски съд, І-14с., е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 142с., от 11.12.18г. по г.д.№.47037/17–с което е оставена без уважение молба на Е. К. З. от 15.11.18 за възстановяване на срок за депозиране на отговор на искова молба по реда на чл.131 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Е. З., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна Министерство на вътрешните работи не взема становище.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт СГС е очертал фактите във връзка с призоваването на жалбоподателя, представителството му и постъпилите от негово име молби, искания и доказателства, както и основанията, на които първоинстанционният съд е отхвърлил молбата му по чл.64 ГПК-липса на нарушение на чл.47 ГПК и липса на предпоставки по чл.64 ГПК. Намерил е, че така постановеният акт е правилен. Посочил е, предвид обстоятелствата по делото, че молбата по чл.64 ал.2 ГПК е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Условията на чл.64 ГПК за възстановяване на срок не са налице, тъй като не са ангажирани доказателства за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на разпоредбата. Такива съставляват случаите, при които страната или процесуалният й представител са възпрепятствани поради обективни, неочаквани и независещи от тях причини да извършат съответното процесуално действие; препятствието следва да е внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да е бъде единствената причина за пропускането на срока. В настоящата хипотеза данните за влошено здравословно състояние не обуславят непредвидимо и непреодолимо препятствие, а въпреки представената епикриза не се установява по време на призоваването на лицето същото да е било в болнично заведение, което да е довело до обективна невъзможност да получи съдебните книжа, въпреки формалното връчване по реда на чл.47 ГПК. Отразено е и, че доводите за нередовно връчване не обуславят възстановяване на срок по реда на чл.65 ГПК – като евентуално процесуално нарушение във връзка с връчването на исковата молба, предвид което срок не е започнал да тече и релевираните от страната доводи са били заявени в рамките на преклузивните срокове и неправилно неценени, ще бъде предмет на проверка по реда на инстанционния контрол.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 ГПК ГПК във връзка с въпросите: 1.„Трябва ли съдът да обсъди процедурата по връчване на исковата молба и призоваването на ответника и да изясни дали се касае за пропускане на срока или за нередовно връчване чрез събиране на доказателства?“/опр.№.278/13. 06.12 по г.д.№.1929/13, І ГО/;2.“Когато не са изчерпани всички възможности за връчване на съобщението по чл.46 ГПК, има ли право съдът да прибегне до процедурата за връчване чрез облепване?“ /опр.№.397/7.07.09 по ч.т.д. №.333/09, І ТО на ВКС, опр.№.160/31.03.09 по ч.г.д.№.194/ 09, І ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика, когато страната не е надлежно уведомена, разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК е неприложима, защото предвидения в закона срок не е започнал да тече; въззивният съд следва да даде отговор налице ли е пропускане на срок след събиране на поискани доказателства, като ако такъв не е започнал да тече, производството е недопустимо. В случая въззивната инстанция е намерила и изрично посочила, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Същевременно отразеното, че доводите за нередовно връчване не обуславят възстановяване на срок, респективно, че евентуално процесуално нарушение във връзка с връчване на исковата молба и неразглеждане на своевременно релевирани доводи е предмет на инстанционен контрол, е в съответствие с налична трайна практика на ВКС – в която изрично се сочи, че допуснатите процесуални нарушения при връчването на съдебни книжа не са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.1 ГПК, че доводите за нередовна процедура по връчването на препис от исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор-а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК, че преценката на първоинстанционния съд по приемането или не на този отговор с оглед депозирането му в срок или извън срока, ще бъде предмет на инстанционен контрол по обжалване на постановеното решение по съществото му /опр.№.482/7.08.18 по ч.т.д.№.1584/18, II ТО, опр.№.246/ 29.05.19 по ч.т.д.№.1148/19, I ТО, опр.№.628/10.11.14 по ч.г.д.№.5700/14, I ГО, опр.№.9/12.01.11 по ч.г.д.№.518/10, ІІІ ГО, опр.№.353/31.05.13 по ч.г.д.№2547/13, III ГО; опр.№.390/22.06.11 по ч.г.д.№. 322/11, IV ГО; опр. №.228/28.03.14 по ч.т.д.№.796/14, II ТО и др./. При тези обстоятелства правата на жалбоподателя – при евентуална погрешна преценка относно редовността на призоваването и спазването на срока за отговор – няма да бъдат накърнени и ще бъдат предмет на инстанционен контрол със съответните последици, като не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция, респективно не е бил предмет на обсъждане. Предвид изложеното той е неотносим и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК, изяснени в т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.9251/12.04.19 по ч.г.д.№.3453/19 на Софийски градски съд, І-14с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: