ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 400 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С разпореждане №729,постановено на 20.07.2009г. от зам. председателя на Пловдивския апелативен съд подадената от М. А. /М. Б. С./ частна жалба вх. №3070/18.05.20()9г. против определение №340/28.04.2009г. по ч.гр.д. №392/2009г. е върната на основание чл.275,ал.2 във вр. с чл.262,ал.2,т.2 ГПК поради неизпълнени изисквания на чл.274,ал. З във вр. с чл.284 ГПК.
Разпореждането е обжалвано от М. А. /М. Б. С./ с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от него частна жалба бъде разгледана по същество. Поддържа,че в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено и основанието по чл.280,ал.1,т. З ГПК и в този случай основателността и допустимостта на касационното обжалване следва да бъде преценена от ВКС.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал. З ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат и определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК,т.е. когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая предмет на обжалване по подадената на 18.05.2009г. частна жалба е определение на Пловдивския апелативен съд,подтвърждаващо определението на първоинстанционния съд от 12.02.2009г.,с което е прекратено производството по предявеният от М. А. /М. Баюрямов С. / иск за възстановяване правото на собственост върху, недвижим имот по реда на чл.5 във вр. с чл.7 и 8 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. В представеното по делото изложение към частната жалба се поддържа,че в постановеното на 28.04.2009г. определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,както и по въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,като се поддържа,че по тези въпроси е налице и противоречива практика на съдилищата,но конкретни решения на ВКС и на други съдилища не са посочени,нито такива решения са приложени към изложението. Поради това на жалбоподателя са дадени указания да посочи и представи такива решения на съдилищата, които подкрепят поддържаната от него теза за наличие на противоречива практика по поставените в изложението въпроси,като изразеното от въззивния съд становище,че жалбоподателят е длъжен да посочи противоречивата практика,на която се позовава и да представи съдебните актове,на които се позовава е правилно.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК следва да бъде мотивирано. Жалбоподателят следва да посочи материалноправните и процесуалноправни въпрос,по които се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение,както и хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК,на която се позовава, като представи и доказателства за наличие на противоречива съдебна практика.ако се позовава на това основание за допускане на касационното обжалване. Посочването и представянето на решения на съдилищата в хипотеза,при която се поддържа,че съответният материалноправен или процесуален въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,е необходимо,за да може да бъде извършена преценка за основателността на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. То освен това съставлява част от доводите,които жалбоподателят е длъжен да изложи при мотивирането на искането си за допускане на касационното обжалване с оглед изискванията.установени с ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. В настоящия случай дадените от въззивния съд указания за посочване на противоречива съдебна практика и за представяне на решения на съдилищата,съдържащи такава не са изпълнени,поради което правилно въззивният съд е приел,че в частта,съдържаща искане за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива практика на съдилищата по разрешените с обжалваното определение материалноправни и процесуалноправни въпроси подадената от М. А. частна жалба следва да бъде
върната.
Изложението към подадената на 18.05.2009г. частна жалба обаче съдържа и доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т. З ГПК като се поддържа,че решените от въззивния съд в обжалваното определение въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на това основание е достатъчно жалбоподателят само да мотивира своята теза като посочи съображенията,поради които счита,че поставените въпроси попадат в приложното поле на тази разпоредба. В случая в приложеното към частната жалба изложение са съдържат подобни съображения,поради което настоящият състав приема,че неправилно подадената от М. А. частна жалба е върната и в частта,в която се поддържа,че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т. З ГПК. В тази част обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл.287 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОДТВЪРЖДАВА разпореждане №729,поставено на 20.07.2009г. от зам. председателя на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. №392/2009г. в частта,с която подадената от М. А. /М. Б. С./ частна жалба вх. №3070/18.05.2009г. против определение № №* от 28.04.2009г. по ч.гр.д. №392/2009г. е върната поради неотстраняване на констатирани нередовности във връзка с наведените доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ОТМЕНЯ разпореждане №729,постановено на 20.07.2009г. от зам. председателя на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. №392/2009г. в частта,с която подадената от М. А. /М. Барямов С. / частна жалба вх. №3070/18.05.2009г. против определение №340 от 28.04.2009г. по ч.гр.д. №392/2009г. е върната поради неотстраняване на констатирани нередовности във връзка с наведените доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т. З ГПК и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл.287 ГПК.
Председател:
Секретар: