6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 10.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ……….……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 975 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 279/12.ІV.2017 г. на Н. С. Д. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против решение № 244 на Варненския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 31.Х.2016 г., постановено по т. д. № 22/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 206/22.ХІІ.2015 г. на Търговищкия ОС по гр. дело № 173/2015 г. С последното – на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от същия закон – настоящият касатор е бил осъден да заплати на софийското „Принц фон Пройсен” („Princ Von Preussen”) ООД сума в размер на 45 962 лв. /по частичен иск от претенция за общо 91 924 лв./, представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди в резултат от противоправни действия на Д. като управител на същото, изразили се в разпореждане с негови парични средства: тегления от с/ки в [фирма] на датите 11 и 12 декември 2014 г. и изразходване на парите за лични нужди, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото – 14.VІІ.2015г. и до окончателното й изплащане, а също и сума в размер на 2 722.79 лв., представляваща мораторна лихва върху същата главница от 45 962 лв., считано от 13.ХІІ.2014 г. и до 13.VІІ.2015 г.
Оплакванията на касатора Н. С. Д. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Д. претендира обезсилването му и прекратяване на делото поради процесуалната недопустимост на предявените срещу него осъдителни искове или, алтернативно – касиране на същото решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Инвокиран е довод за неправилност на дадената от съдилищата правна квалификация на тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска – при установена в процесния случай липса на валидно решение на Общото събрание на ищцовото [фирма]-София по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ „за търсене на отговорност на управителя”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й Н. С. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със същото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения – № 45/20.ІV.2010 г. на с-в на ІІ-ро т.о. по т. д. № 516/09 г., № 41/29.ІV.2009 г. на с-в на І-во т.о. по т. д. № 669/08 г., а също и № 129/2.ІХ.2016 г. на с-в на І-во т. по т. д. № 1002/2015 г., по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Следва ли правната квалификация да бъде служебно определена от съда?”;
2./ „Следва ли съдът да извърши проверка за наличието на решение на Общото събрание на ищцовото д-во по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при иск, който се основава на отговорността на управителя за нанесени на същото вреди?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София („Princ Von Preussen”) писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че настоящият касатор, който е бил надлежно представляван пред всяко от низовите две съдилища, не е повдигал своевременно възражение срещу определената с доклада по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК правна квалификация на исковете, вкл. и явявайки се лично в откритото съдебно заседание пред Варненския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Н. С. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд въззивната инстанция е приела, че освобождаването на настоящия касатор от длъжността „управител” на ищцовото [фирма]-София, което обстоятелство е било вписано на 5.ІІ.2015 г. в търговския регистър, е станало само два месеца след заемането на същата от Д., на основание това, че той междувременно е изтеглил от сметки на търговеца в [фирма] сума в размер общо на 47 000 евро, обяснявайки писмено, че същата е „присвоил и използвал за собствени, лични нужди” в декларация от 5.І.2015 г. с нотариална заверка на подписа му /извършена от нотариус А. П., с рег. № 530/, представляваща частен документ.
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правeн въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът е от значение за нищожността или за допустимостта на обжалваното решение. Последователно разграничено е било в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че само ако съществува вероятност този съдебен акт да е нищожен или процесуално недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, докато преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай с доклада си по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК първостепенният съд е определил правната квалификация на главния осъдителен иск като такъв „по чл. 45 ЗЗД”, изрично отбелязвайки, че възраженията на ответника са единствено „във връзка с основателността на иска”. Ето защо, ирелевантно е обстоятелството, че точно същата правна квалификация ищцовото търговско д-во е посочило в титулната част на исковата си молба (с вх. № 2643/14.VІІ.2015 г. по описа на Търговищкия ОС), респ., че служебно определената от съда правна квалификация на претенцията съвпада с тази, сочена от търговеца ищец. Следователно първият от релевираните от касатора Д. два правни въпроса не е такъв от значение за изхода на делото пред въззивния съд.
Що се отнася до това дали по делото е установено, че Общото събрание на търговеца ответник по касация е взело нарочно решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ „за предявяване на искове на дружеството срещу управителя”, това е въпрос не по съществото на спора, а такъв, който се отнася до редовното учредяване на процеса. Ето защо в случая се налага извод, че е налице вероятност както обжалваното въззивно решение, така и потвърденото с него решение на Търговищкия ОС, да са процесуално недопустими съдебни актове, което – с оглед горецитираните разяснения на ОСГТК на ВКС – обуславя приложно поле на касационния контрол, вкл. и предвид създадената през последната година практика на ВКС въпросното решение на ОС на дружество с ограничена отговорност /по т. 8 на чл. 137, ал. 1 ТЗ/ да се интерпретира като „абсолютна процесуална предпоставка” за допустимост на осъдителния иск срещу заличен в ТР управител за вреди: Р. № 129/2.ІХ.2016 г. на І-во т.о. по т. д. № 1002/2015 г.; Р. № 188/20.ХІІ.1016 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1525/2015 г.; Р. № 152/13.І.2017 г. на І-во т.о. по т. д. № 2795/2015 г. и Р. № 234/31.І.2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 3150/2015 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244 на Варненския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 31.Х.2016 г., постановено по т. дело № 22/2016 г.
У К А З В А на касатора Н. С. Д. от [населено място] – чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. Б. Хр. Д. от САК с кантора в [населено място], [улица], вх. „А”, ет. VІ, ап. № 34, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 919.34 лв. (деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 975 по описа за 2017 г.