ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
София, 17.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 471/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “И” А. – в несъстоятелност – гр. Д. чифлик срещу Определение № 970 от 1.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 436/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 3* от 4.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 14 354/ 2009 г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради предявяване на иска на 28. ХІІ.2009 г. срещу Х. А. Я., след като той е починал на 18. ХІ.2007 г. По съображения, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не може да знае, че ответникът е починал и да търпи неблагоприятните последици от това, и че процесуалният закон допуска процесуално правоприемство и процедура по замяна на страните, жалбоподателят счита, че съдът е длъжен да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба по чл. 129 ГПК и да му даде възможност да насочи иска срещу наследниците. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: следва ли когато страната по материалноправното правоотношение, е починала преди предявяването на иска и това обстоятелство не е известно на ищеца, съдът да прекрати делото поради липса на пасивна процесуална легитимация или следва да даде на ищеца възможност да конституира правоприемниците на починалия ответник. Жалбоподателят поддържа, че по този въпрос следва да се утвърди трайна практика на ВКС, която да кореспондира с принципите на наследяване и възникване на процесуалната правоспособност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение за прекратяване на производството поради смърт на ответника Х. А. Я. на 18. ХІ.2007 г., преди подаване на 28. ХІІ.2009 г. на исковата молба. Изложени са съображения, че съгласно чл. 227 ГПК правоприемството в процеса е допустимо в случай на смърт на някоя от страните, настъпила в хода на производството, а в случая производството е образувано срещу починала страна, поради което не се прилага посочената разпоредба.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос: може ли да се разгледа иск срещу ненадлежна страна – ответник, починал преди подаване на исковата молба и следва ли съдът да конституира по делото наследниците на починалия преди подаването на исковата молба ответник – е релевантен за делото, но по този въпрос има установена практика, която е в смисъл, че при починал ответник преди подаване на исковата молба, съдът няма задължение да конституира наследниците му, тъй като няма място за приемство в процеса по чл. 227 ГПК между лице, което е било надлежна страна при предявяването на иска, починало по време на делото, а следва съдът да прекрати производството по делото. Незнанието на ищеца затова, че посоченият от него ответник, вече е починал, не дава основание да се приеме, че посоченият ответник е имал качеството на надлежна страна при предявяването на иска, за да се приложи разпоредбата на чл. 227 ГПК. С обжалваното определение изложеният релевантен за делото процесуалноправен въпрос е разрешен правилно и в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по изложения въпрос има установена съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по въпроса е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Поради това е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 970 от 1.ІV.2010 г. по ч.гр.д. №436/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: