2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
С.,19.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 303/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1503 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 2612/2009 г. Варненският окръжен съд оставил в сила решение № 3176 от 30.10.2009 г. по гр. д. № 9964/2006 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявени от Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. срещу П. В. И. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на ПИ № 1239, находящ се в землището на[жк], местност «Пр.», [община], с площ 1 099 кв. м., и иск по ч. 59, ал. 1 ЗС за сумата 400 лева, увеличена във въззивното производство на 6 400 лева, представляваща ползите, от които ищците са лишени, за периода от 28.01.2001 г. до 28.01.2006 г., ведно със законната лихва.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които поддържат наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация П. В. И. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена на 17.01.2011 г. /видно от пощенското клеймо/, а е заведена в деловодството на окръжния съд [населено място] под № 1642 от 18.01.2011 г. и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция според публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Съгласно посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева.
Цената на предявените при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай при искова молба от 28.12.2006 г., това е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./.
Видно от писмо изх. № 288 от 23.01.2007 на Общината [населено място], дирекция „Местни данъци”, приложено на л. 31 по гр. д. № 9964/2006 г. на Варненския районен съд, данъчната оценка на имот № 1239 с площ 1 099 кв. м., е 12 618.30 лева. С оглед на тези данни и предвид посочената нормативна уредба, цената на исковете възлиза на 3 154.58 лева. Това е и размерът на цената на исковете според определение от 29.01.2007 г. на първоинстанционния съд, който е възприет от ищците с подадената от процесуалния им представител адв. М. Д. уточнителна молба /л.л. 33 и 35 от първоинстанционното дело/.
При това положение следва да се приеме, че с оглед цената на исковете за ревандикация разглежданият случай попада в посоченото от чл. 280, ал. 2 ГПК изключение и въззивното решение не подлежи на касационното обжалване.
Същият извод се налага и по исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Те са предявени при условията на субективно съединяване, при което положение, съобразявайки извършеното във въззивната инстанция увеличение на размера им – общо 6 400 лева, всеки един от тях е с цена под 5 000 лева. Наред с това спрямо исковете за защита за собствеността исковете за парично вземане са акцесорни, така че цената им не би могла да е определяща при преценката за допустимост на касационното обжалване от гледна точка на критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК.
В обобщение, подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 1642 от 18.01.2011 г., подадена на 17.01.2011 г., от адвокат М. К. Д. – пълномощник на Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. срещу въззивното решение № 1503 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 2612/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 303/2011 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: