4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
С., 19.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6518/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. И. чрез пълномощници адвокатите И. С. и К. Г. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 20.06.2013 г. по в. гр. дело № 3174/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.01.2013 г. по гр. дело № 40669/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Б. Б. И. против [фирма] [населено място] за отмяна на заповед № 7355 от 17.07.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „регионален мениджър” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 27 000 лв. за периода 19.07.2012г. – 19.01.2013г. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – длъжен ли е съдът да посочи необходимостта от доказване на добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, когато се предполага, и на кого е длъжен да възложи отговорността за доказване при промяна на изискването за образование и следва ли съдът служебно да изследва този въпрос; допустимо ли е съдът въобще да не се произнесе относно съотносимостта на въведеното изискване за образувание към непроменени трудови функции по длъжностна характеристика; преюдициален ли е въпросът относно доказването на точната заемана от служителя длъжност, спрямо която се прави промяна в изискването за образование; законосъобразно ли е да се премине/преназначи от длъжност, която не е заемана от работника на нова длъжност, спрямо която променят изискванията за заемането й и допустимо ли е за новата длъжност да няма връчена трудова характеристика; длъжен ли е съдът служебно да провъзгласи недействителност на отделна клауза по реда на чл. 74 КТ при уволнение от длъжност, на която незаконосъобразно работникът е преназначен. Жалбоподателят се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – решения по гр. дело № 737/2011 г., трето г. о., ВКС; по гр. дело № 28/2010 г., трето г. о., ВКС; по гр. дело № 598/2009 г., трето г. о., ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. Не сочи конкретна хипотеза на чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, но с оглед представената съдебна практика, следва да се приложи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че формулираните правни въпроси са несъотносими към разрешения спор, не са поставяни на разглеждане от ищеца с исковата молбата, част от въпроси са неясни и нелогични, не са обвързани с приета от съда правна или фактическа обстановка, а обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, включително и представената от жалбоподателя. Изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, не засягат решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете, не са били въведени в предмета на делото с исковата молбата и съдържат твърдения, които не са обсъждани по съществото на спора.
Ищецът е заемал длъжността „регионален мениджър” при ответника по трудово правоотношение прекратено с оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на необходимото образувание и професионална квалификация, изисквания въведени от работодателя след възникване на трудовото правоотношение с нова длъжностната характеристика, на които ищецът не е отговарял. В исковата молба ищецът не е навеждал доводи за злоупотреба с права при въвеждане от работодателя на новите изисквания за образование и професионална квалификация, поради което въпросите относно приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, вр. чл. 8, ал. 1 КТ, както и тези относно недейстиветлност на клаузи по допълнително споразумение и анекси се поставят от жалбоподателя за първи път в изложението за допускане на касационно обжалване.
Съобразно установената съдебна практика – решение по гр. дело № 1008/2012 г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер, ищецът по иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право и имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иска за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска, ищецът може да допълва исковата си молба като посочи нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспореното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.
Предвид изложеното правните въпроси, които не са били въведени в предмета на спора с исковата молба, и по които съдът не се е произнесъл са ирелевантни за изхода на делото.
Относно твърдението и свързания с това въпрос, че на ищеца не била връчена новата длъжността характеристика, с обжалваното решение е даден отговор съобразен със задължителната съдебна практика установена с решение по гр. дело № 166/2009г. , четвърто г. о., ВКС, според която обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените правни въпроси не удовлетворяват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 970 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.06.2013 г. по в. гр. дело № 3174/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. Б. И. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 970 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ