2
определение по гр.д.№ 409 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София., 19.09. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 409 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. К. и С. Т. К. срещу определение № 246 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 686 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на В. А. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение № 88 от 22.04.2002 г. по гр.д.№ 2009 от 1996 г. на Пазарджишкия районен съд, оставено в сила с решение от 04.02.2003 г. по гр.д. № 1381 от 2002 г. на Пазарджишкия окръжен съд и с решение № 234 от 26.03.2004 г. по гр.д.№ 806 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., както и на решение от 10.06.2005 г. по гр.д.№ 2009 от 1996 г. на Пазарджишкия районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същия да бъде отменен.
В писмен отговор от 24.08.2011 г. ответницата по частната жалба П. Т. К. оспорва същата.
Останалите ответници И. С. К., Т. А. К. и Н. Атанасова К. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна по делото, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбаподателката е била уведомена за определение на ВКС на 18.07.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 25.07.2011 г./ и срещу определение на ВКС, което съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Съдебните решения от 22.04.2002 г. и от 10.06.2005 г., чиято отмяна е искала В. К., са влезли в сила съответно на 26.03.2004 г. и на 10.07.2005 г. От този момент е възникнало правото на заинтересуваните страни да искат отмяна на тези решения. При действието на отменения ГПК това тяхно право е било ограничено с едногодишен преклузивен срок– чл.232, ал.1 от ГПК /отм./, който в случая тече от влизане в сила на решенията. Тоест, правото да се иска отмяна на тези решения е било преклудирано съответно на 26.04.2005 г. и на 10.07.2006 г. Молбата за отмяна е подадена на 01.03.2011 г., когато вече е било погасено самото право да се иска отмяна на горепосочените две решения, поради което е била недопустима. Ето защо, правилно с обжалваното определение от 04.07.2011 г. съставът на ВКС, Второ г.о. е оставил тази молба за отмяна без разглеждане.
Неоснователно се твърди, че в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 от новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Действително, новият ГПК, не съдържа краен едногодишен срок за подаване на молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, аналогично на основанието по чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./. Този нов по-благоприятен по отношение на срока процесуален закон обаче не може да намери приложение за хипотезите, при които възможността за упражняване на процесуалното право да се иска отмяна е била преклудирана още при действието на стария закон. По-благоприятният процесуален закон може да се приложи само към хипотезите на влезли в сила съдебни решения, когато срокът за подаване на молби за отмяна по стария процесуален закон е започнал да тече, но не е бил изтекъл до влизане в сила на новия закон.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 246 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 686 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на В. А. К. за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.