4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
С., 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 957/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД А. Я. П. – от [населено място] срещу Решение от 08.06.2012 г. по гр.д. № 11276/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 15.06.2011 г. по гр.д. № 11282/ 2011 г. на СРС, 62 с., с което е отхвърлен искът на А. Я. П. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] за 15 000 лв. – обезщетение по застраховка с полица № [ЕГН]/950448 и иска за изтекли лихви 182.50 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи, че са решени материалноправни въпроси, от който зависи изходът на делото: 1. подлежи ли на съдебна преценка интересът на застрахователя, ако в Общите условия като ”Изключени рискове” е включено изискване застрахованият да не оставя в автомобила свидетелството за регистрация на МПС, подлежи ли на преценка с оглед забраната по чл.186 ал.7 КЗ клаузата на изключен риск, 2. Когато в ОУ са включени клаузи, за които може да се направи благоразумна преценка, че нямат съществено значение за ограничаването на риска или на доказването му, следва ли съдът да прецени дали ОУ противоречат на забраната по чл. 186 ал.7 КЗ, забраната императивна ли е и ако има противоречие, налице ли е изключен риск, 3. при преценката на отказа на застрахователя за плати обезщетение при изключен риск, следва ли съдът да съобрази и чл. 211 т. 2 КЗ, за кои случаи е предвидена тази разпоредба, и следва ли да се преценява дали неизпълнението на задължението е значително с оглед интереса на застрахователя, когато ОУ съдържат клаузи, противни на забраната по чл. 186 ал. 7 КЗ. По тези въпроси жалбоподателят поддържа, че липсва съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно съдът е приел, че не следва да преценява противоречието на ОУ със забраната по чл.186 ал.7 КЗ, че неправилно е посочил, че следва да се съобрази с ОУ и че не е от негова компетентност да ги преценява, че съдът в нарушение на чл. 211 т.2 КЗ не е преценил налице ли е основание за отказ, обусловено от неизпълнение на задължение, предвидено в договора, което е значително с оглед интереса на застрахователя, неправилно съдът не е преценил с какво оставянето на малкия талон в автомобила е допринесло за кражбата, дали затова автомобилът е откраднат или е откраднат по-лесно и дали умишлено талонът е оставен в автомобила.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] – [населено място], по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочен разрешеният по делото правен въпрос, а доводите се отнасят за неправилност на решението, възразява и че касационната жалба е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено решението, с което са отхвърлени искът по чл. 208 КЗ за застрахователно обезщетение 15 000 лв. по договор за застраховка ”каско на МПС” за кражба на л.а.”Ауди” и искът за 182.50 лв. по чл. 86 ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че страните са обвързани с договор за застраховка ”каско на МПС”, че е настъпило застрахователното събитие „кражба на МПС”, като е налице изключението на ОУ по т.1.11.2. от раздел ІІІ „Изключени рискове” – застрахованият е оставил документи в МПС и сам е създал предпоставки за изключване на риска. Не е възприел възражението на застрахования, че липсата на малкия талон е маловажно за застрахователя обстоятелство, като е приел, че разпоредбата на чл. 211 т. 2 КЗ се прилага, когато е налице друго неизпълнение на задължение на застрахования, което не е определено от страните като изключен риск. Посочил е, че в изпълнение на изискването по чл. 186 ал. 5 КЗ в ОУ са определени ясно и недвусмислено покритите рискове и изключенията от покритие, както и задълженията на застрахования, и при наличието на обстоятелства, обосноваващи приложението на клаузата по раздел ІІІ ”Изключени рискове” т.1.11.2 ”не се покриват загуби или повреди на МПС в резултат на оставено в МПС свидетелство за регистрация на МПС – част І или част ІІ”, интересът на застрахователя не подлежи на съдебна преценка, каквато преценка се прави когато е налице неизпълнение на друго уговорено с договора задължение на застрахования, което не е определено като изключен риск.
От изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси, релевантен за делото е въпросът: когато в ОУ е уговорено задължение на застрахования да не оставя в МПС свидетелството за регистрация на МПС – част І и част ІІ, и клауза от „изключен риск”, че неизпълнението на това задължение е основание за непокриване на щети по застраховката, подлежи ли на преценка по чл. 211 т. 2 КЗ дали неизпълнението на задължението на застрахования, е значително с оглед интереса на застрахователя. Не са релевантни за делото въпросите: уговорената в случая с ОУ клауза ”изключен риск” подлежи ли на преценка с оглед забраната по чл. 186 ал.7 КЗ, тази забрана императивна ли е, следва ли съдът да я преценява, налице ли е изключен риск, ако клаузата в ОУ е в противоречие със забраната. По тези въпроси няма произнасяне от въззивния съд и тъй като въпросите не са част от решаващите мотиви, тези въпроси не могат да се определят като значими за делото и релевантни за допускане на касационното обжалване. Оплакванията на жалбоподателя за неправилност на решението не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК.
По релевантния за делото материалноправен въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице. Разпоредбата на чл. 211 т.2 КЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъл, различен от вложения. Когато страните са определили неизпълнението на едно задължение на застрахования като изключен риск, интересът на застрахователя не подлежи на преценка по чл. 211 т. 2 КЗ. Такава преценка съдът прави, когато е налице друго посочено в договора(ОУ) неизпълнение на задължение на застрахования, което не е определено от страните като изключен риск, за да се прецени това неизпълнение значително ли е с оглед интереса на застрахователя, който отказва застрахователно обезщетение. Когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените ”Изключени рискове”, не следва съдът да преценява интереса на застрахователя.
За значението на задължението на застрахования да не оставя в МПС свидетелството за регистрация и за характера на част І от свидетелството за регистрация, като документ, удостоверяващ собственост и на част ІІ, като документ, изпълняващ функциите на свидетелство за регистрация, достатъчен за упражняване на контрол по пътя, включително относно собствеността, е постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 79/29.06.2012 г. по т.д.№802/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 08.06.2012 г. по гр.д. № 11276/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: