2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
С., 20,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………..………..……. и с участието на прокурора …………………………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1835 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3472 от 19.V.2015 г. на [община], подадена против определение № 279 на Пловдивския апелативен съд от 7.V.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 250/2015 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 203/21.ІІІ.2015 г. на ОС-Пазарджик по гр. дело № 695/2014 г. С последното е била отхвърлена молбата й за изменение на първоинстанционното решение № 41/11.ІІV2015 г. на Пазарджишкия ОС по гр. д. № 695/2014 г. в частта му за разноските /досежно осъждането на общината настоящ частен касатор да заплати – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – на ищцовата „Юридическа агенция [фирма]-гр. П. разноски по делото в размер на сумата от 9 854.55 лв., от която 6 000 лв. представляваща изплатен адв. хонорар/.
Оплакванията на общината частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който размера на присъденото в нейна тежест – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – адвокатско възнаграждение да се намали: „от 6 000 лв. – на 3 420.91 лв.”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [община] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 /а отчасти и на тази по т. 3/ на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл „по материалноправни въпроси от значение за изхода на спора, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и решенията на същите са от значение за развитието на правото”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация „Юридическа агенция [фирма]-гр. П. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски. Инвокиран е довод, че в изложението на общината частен касатор липсвало ясно и точно формулиране на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото във въззивната инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчна причина за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая тези по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но също и едностранчиво схващаната от общината частен касатор предпоставка по т. 3 от същия законов текст /само ”от значение за развитието на правото” – не и за точното прилагане на закона/.
В заключение, независимо от изричното му искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на ответната по касация „Юридическа агенция [фирма]-гр. П., тъй като същото не е ангажирало доказателства такива реално да са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 279 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 7.V.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 250/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1835 по описа за 2015 г.