1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 20 септември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев ч. гр. дело № 2995 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. К., чрез адвокат А. Ж. от САК срещу определение № 1915/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 704/2016 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу определение от 13.11.2015 г. по гр. д. № 43673/2015 г. на Софийски районен съд, I г.о., 127 състав, с което на основание чл.130 ГПК частично се връща подадената от него искова молба, поради недопустимост на исковете за установяване противоправното поведение на служители на Административен съд София–град /АССГ/ и на съдия П. Г., във връзка със служебните им задължения в периода 14.02.2014 г. до 24.11.2014 г. и постановен отказ за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса, както и в частта, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД.
Частната касационна жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и твърдения за пристрастно отношение и предубеденост на съдебните състави, които му отказват достъп до правосъдие в нарушение на съдопроизводствените правила и принципите за безпристрастност и справедливост.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се свеждат до процесуалната допустимост на исковете за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД срещу магистрат, с оглед функционалния имунитет на магистратите, установен с чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, с твърдения, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.2, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г. в сила от 7.07.2015г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. В случая, цената на иска за обезщетение на неимуществени вреди е 1000 лева, поради което частната касационна жалба на И. А. К. в тази част е процесуално недопустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение в останалата му част подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна.
Въззивният съд е приел, че предявените искове за установяване на противоправно поведение на служители на АССГ и на съдия П. Г. са процесуално недопустими, тъй като съгласно чл.124, ал.4 ГПК искове за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в предвидените от закона случаи.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които Върховния касационен съд следва да произнесе и да прецени дали са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация. В случая, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като нито един от правните въпроси не се отнася до изводите на съда по допустимостта на предявените от ищеца установителни искове. В изложението на частния жалбоподател е повдигнат въпроса за процесуалната допустимост на предявените искове срещу лица с функционален имунитет, който въпрос е от значение за правилното решаване на делото и е обусловил изводите на съда, но има отношение само по отношение допустимостта на иска по чл.45 ЗЗД, който е с цена на иска под минималния праг за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на И. А. К., чрез адвокат А. Ж. от САК срещу определение № 1915/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 704/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 13.11.2015 г. по гр.д. № 4367/2015 г. на Софийски районен съд, І г.о., 127 състав, за връщане на исковата молба на И. А. К. по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1915/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 704/2016 г. на Софийски градски съд в останалата част.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане частната касационна жалба на И. А. К. може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.