О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 23. 09. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 5444/2013 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Г. М. П. е обжалвала определението на Върховния касационен съд, І г.о. № 175 от 02.07.2013г. по гр.д.№ 1579/2013г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на касационното производство и е процесуално допустима.
Ответникът И. П. И. не е изразил становище по частната жалба.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, първо гражданско отделение е оставил без разглеждане на основание чл.280 ал.2 ГПК подадената от Г. М. П. касационна жалба срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд № 145 от 27.11.2012г. по в.гр.д.№ 217/2011г.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила и не са налице основания за неговата отмяна.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. В разглеждания случай е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК с предмет 3.7197% идеални части от сграда с предназначение производствен цех със застроена площ от 1008 кв.м. построена в Стопанския двор в землището на [населено място] м.”М.”. Данъчната оценка на този имот съгласно представеното удостоверение на лист 31 от първоинстанционното производство е 38 198.30лв., а на спорната идеална част – 1420.86 лв. Това е и цената на иска за собственост, определена по правилото на чл.69 ал.1 т.2 ГПК. Следователно е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, разглеждането на делото е двуинстанционно и въззивното решение е влязло в сила с постановяването му на основание чл. 296 т.1 ГПК. Подадената касационна жалба правилно е приета за недопустима от тричленния състав на ВКС и е оставена без разглеждане, а касационното производство е прекратено. Преценката за допустимост на обжалването пред ВКС се определя от процесуалния закон, а не от указанието на въззивния съд. Неговата погрешна преценка не обвързва касационната инстанция, поради което доводът на частната жалбоподателка, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване щом като в решението на въззивния съд е предвидена изрично такава възможност, е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че цената на недвижимия имот , предмет на предявения иск е над 100 000лв. Цената на иска се определя по начина, указан в императивната разпоредба на чл.69 ГПК като за вещните искове тя се равнява на данъчната оценка, а само ако такава няма – от пазарната цена на вещното право. В случая е представена данъчна оценка и правилно въз основа на нея съставът на ВКС, който се е произнесъл по допустимостта на касационната жалба , е изчислил , че тя е под 5000лв. и е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване. Ето защо като постановено в съответствие с процесуалните правила, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 175 от 02.07.2013г. по гр.д.№ 1579/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: